Той си тръгва точно така, както е дошъл: не бива да го спираш, не бива да се хващаш за него.
Поривът на вятъра идва като шепот. Той не вдига шум, не обявява своето пристигане, идва безмълвно и тихо, изведнъж – той е тук! И точно така идва Бог… идва истината… идва блаженството… идва любовта: всички те са като шепота на вятъра, без барабани и тръби.
Те идват внезапно, дори без да назначат среща, дори без да ви искат позволение да влязат. Точно като порива на вятъра: миг по-рано го е нямало, в този миг той е тук.
И още нещо: той си тръгва точно така, както е дошъл: не бива да го спирате, не бива да се хващате за него. Радвайте му се, докато е с вас, а когато си тръгне, пуснете го. Бъдете благодарни, че е дошъл. Не таете обида, не се оплаквайте. Ако изчезне, вече го няма – и нищо не може да се направи по въпроса.
Но всички ние опитваме да задържаме. Когато идва любовта, сме щастливи, но когато си тръгва, ни е много болно. Това е много несъзнателно, неблагодарно… Неразбрано. Запомнете: любовта си е отишла точно така, както е и дошла.
Тя не е искала позволение преди да пристигне… защо сега трябва да иска позволение, за да изчезне? Тя е била дар отвъд предела, тайнствен подарък и също толкова тайнствено трябва да изчезне.
Ако приемете живота като порив на вятъра, няма да имате никакъв стремеж да задържате, никаква потребност. Човек просто става открит и каквото и да се е случило, всичко е за добро.