Пустота.
Първата дума, която идва на ум, когато обичаш някого, който никога няма да обича теб. Пусто. Празнина. Нищо. Безсмислица.
Пустота.
Защото е точно така.
Това е като да ядеш нещо вредно, когато не си много гладна, защото си сигурна, толкова сигурна, че това ще ти достави удоволствие. Че ще те направи щастлива. Че ще ти донесе някакви приятни усещания. Но това не е така и ти просто седиш пред този, който всъщност е боклук и няма какво да кажеш – само се чувстваш по-зле.
Това е буквално като да изкачиш планина, но на върха да не те чака нищо. Това е буквално маратон, където няма никого на финала.
Това е да се бориш всеки ден с окървавени юмруци и още по-окървавено сърце, надявайки се, че Той ще дойде и няма да бъде напразно, а после осъзнаваш, че си сама и сама отговаряш за чувствата си.
Защото, без метафори, няма нищо хубаво и удовлетворяващо в това да се влюбиш в някого, който – знаеш това до дъното на душата си – никога няма да те обича по същия начин.
Това е безцелно. Това е напразно.
И ти сама се опустошаваш.
Любовта към този, който не може да ти отговори със същото, не те прави по-силна. Тя може да те научи на много, но да те направи по-силна? Не. Не придавай никакви красиви и романтични клишета на тази безответна любов, тя дори не е житейски урок.
В крайна сметка кое е най-важното, което разбираш когато обичаш някого, който не обича теб?
Това, че понякога една любов не е достатъчна.
Да обичаш и да продължиш да обичаш някого, който не те обича, не е смелост. И не е сила. Макар да говори за голяма сърце и способност да се отдаваш на хора, които не биха го направили за теб и не го заслужават, не те ценят – това не е смелост, не е сила и не е нищо хубаво.
Това е саморазрушение.
Защото всъщност, дълбоко в душата си, когато обичаш несподелено, сякаш се заливаш с бензин и даваш клечката кибрит на другия, за да видиш какво ще направи. И колкото повече време ти трябва да осъзнаеш, че ти си отговорна за своето саморазрушение, толкова по-дълго ще се възстановяваш.
Пустота.
Тази пустота. Неудовлетворение.
И това няма да те остави с нищо, с жалки остатъци от теб, които дори не разпознаваш.
Защото цената на това да обичаш някого, който не обича теб, си ТИ.
Ти не губиш този човек, когото си идеализирала, когото безответно си обичала. Ти не губиш „това, което си можела да имаш“. Ти губиш себе си, своя потенциал за реален живот, който жертваш заради фантазии.
Да обичаш този, когото не обича теб, е просто загуба на време.
Затова го остави. Пусни го и се дръж знаеш ли за какво?
За себе си. Защото това е единственото, което всъщност ти е нужно.