В наследство получих два съвместни апартамента, разположени на една стълбищна площадка. Аз пък се нанесох в третата, последна на етажа. В крайна сметка имах щастието да получа и нея. Така целият етаж е на мое разположение. Чувството е приятно, няма да крия.
Една вечер на вратата се позвъни. Отварям, пред мен трима души в религиозни одежди, питат ме за моята вяра. Пред мен бяха Свидетели на Йехова. Културно ги изпратих, но след минута чух почукване на другата врата.
И тук в главата ми дойде гениална идея. С абсолютно безразлично лице отворих втората врата и, сякаш нищо не се е случвало, започнах разговора от самото начало. Свидетелите се пообъркаха, спогледаха се, взеха да заекват. Отпратих ги и със смях побегнах към третата врата, за да бъда готов.
Дочаквайки позвъняването, отворих вратата и за трети път поздравих своите неканени гости. Трябваше да видите пребледнелите им лица. Цялата компания с викове и писъци като мълнии се втурнаха надолу по стълбите. Последното, което чух, беше думата „нечист“.
Сега с жена ми решихме да махнем вратите, но има причина да отложа това начинание. На ред са пощальоните, преброителите на населението и досадните дистрибутори.