През XVII-XVIII век омарите били разпространени в Нова Англия и всеки човек можел да влезе в морето и да си събере пълна кошница с ракообразни.
Наричали ги „морски хлебарки“ и ги яли само в случай на голям глад. Основно омарите се използвали акто тор.
По-късно омарите станали храна за роби, престъпници, прислуги и войници. Стрували толкова евтино, че започнали да ги използват като храна за добитъка.
В началото на XVIII век се състоял съдебен процес, на който прислуга се оплакала от жестокото отношение на стопаните си. Един от аргументите бил, че прислугата често била хранена с омари. И съдът внесъл специално постановление – омарите могат да присъстват в менюто не повече от 3 пъти месечно.
В края на XVII – началото на XIX век от омарите започнали да правят котешка храна.
Репутацията на омарите започнала да се подобрява едва след Гражданската война в САЩ. И това направили железопътните компании.
Омарите станали част от менюто на вагон-ресторантите в онези щати, които нямали излаз на океан. И там не знаели за лошата репутация на омарите. И ето как потръгнало.
Готвачите започнали да експериментират с омари и измислили множество нови ястия. Търсенето им рязко нараснало – и следователно рязко се увеличил добивът на омари (още през XIX век омар с тегло 2,5 кг се смятал за малък).
Омарите започнали да се срещат все по-рядко и скоро преминали в графа деликатеси.