На сина ми му дали за задача да напише съчинение. Цялата сложност на заданието се състояла в това, че разказът трябвало да бъде написан от името на някой неодушевен предмет, животинка или растение.
Не знам от какво се е ръководел синът ми, но изборът му се оказал напълно неочакван: взел решение да пише от името на… картофите
Но това не е най-забавното. После учителката ми разказа:
– Гледам, че пише нещо с увлечение, старае се. И накрая изведнъж взе, че се разплака.
Както стана ясно, причината за горестите сълзи била в самото съчинение и по-точно в последния пасаж:
„След като ни изкопаят, някакви хора издират кожата от нашите тела и ни хвърлят във вряща вода, за да ни готвят…“