Тази история ми я разказа един приятел, голям зевзек, затова не мога да не му вярвам. По-нататък са неговите думи:
Седя си вкъщи. Изведнъж звъни телефонът и след моето вдигане млад човек с тревожен глас ми казва:
-Виктор Георгиев (казва правилно името и фамилията ми)?
-Да!
-Аз съм представител на банка… (казва името на банката, в която е служител). По вашата карта са извършени подозрителни операции и сме принудени да блокираме картата съгласно закона за „бла-бла-бла“ (следва дузина умни думи и цифри). Трябва да дойдете в офис на банката (колко са честни) за разблокиране на картата. Или, ако желаете, можем да направим това сега. Готови ли сте?
Вече, разбира се, се досетих, че е измама. Но бях в добро настроение и имах много свободно време, затова реших да си поиграя с тях. Започнах да изразявам тревога и вълнение.
– Разбира се, че съм готов!
– Отлично! Трябва да направим идентификация. За тази цел кажете номера на Вашата карта. Това са 16 числа, те се намират на лицевата страна на картата (колко са вежливи).
– Ох – казах аз, – картата ми не е тук. Така се вълнувам, в нея имам 5 хиляди, докато я намеря, тя вече ще бъде блокирана.
След споменаването на 5 хиляди гласът на лъже-служителя стана мазен.
– Не се тревожете, господин Георгиев, ще направим сега всичко бързо. Но за това е нужна самата карта.
– Добре – отговарям аз и започвам да шумя по масата, все едно я търся. След това радостно извиках:
– Намерих я! А сега?
-Пак ще повторя, кажете номера на Вашата карта. Това са 16 числа, които се намират отпред на картата.
Започнах да диктувам на случаен принцип 16 цифри, на блокове по 4 за да не се объркам. След като чу цялата тази измислица, „банковият служител“ продължи:
-Сега кажете Вашето име и фамилия, така както са записани на картата, с латински букви.
За да му пъхна лакомо парче по-дълбоко в гърлото, казах:
-Картата ми не е поименна. Там е написано CARDHOLDER.
-Ясно, благодаря.
Информирах го и за валидността на картата.
-Добре, господин Иванов. Приключихме с идентификацията на лицевата страна на картата. Сега я обърнете от другата страна, остана последна стъпка за идентификация. Кажете, ако обичате, трите числа, които са записани на лентата, където се намира подписът Ви. Тя е със светъл цвят, в средата на картата. Намерихте ли я?
Тук изразих учудване в гласа си.
-Лентата я намерих. Но кодът не е цифров, а буквен.
Тази информация прати събеседника ми в ступор.
– Не може да бъде. Там трябва да има числа. Погледнете още веднъж внимателно, моля.
– Честна дума – казах аз – вместо числа има букви.
Със съмнение в глава служителят-измамник каза:
– Е, добре, може би Вашият код е записан с букви. Диктувайте!
Започнах да диктувам:
– На латински. X, Y и „и кратко“.
– Извинете, не разбрах. Повторете последната буква.
– Ами, английско N, само че обърната. По нашенски И с вълничка на върха.
– Пак нищо не разбрах, извинете.
– Ами така е написан този код, че ако някой ме помоли да кажа кода на картата, трябва да му кажа „ХУЙ“, а не кода на картата.
Тук мошеникът схвана смисъла на моите думи. Цялата му вежливост отлетя за миг и започна да ми крещи с благи думи за майката. Но вече не слушах воплите му. Затворих слушалката и го сложих в „черния списък“.
Още по темата: Хитрата баба и телефонният измамник