Зная колко е страшно…
Когато си мислиш, че не можеш сама. Когато си убедена, че повече няма да си никому нужна. Когато се съмняваш в своята женственост и привлекателност. Когато си мислиш, че всички наоколо са по двойки и само ти си сама.
Когато си мислиш, че повече няма да срещнеш никого. Когато забравиш как мирише мъжът. Когато много месеци или години не си чувствала ласки и топлината на нечие тяло до теб. Когато няма с кого да споделиш и на кого да оплачеш.
Когато няма кой да те съжали и да ти подскаже изход. Когато няма кой да те подкрепи и да поеме част от отговорността, която те дърпа надолу.
Когато мъката и безизходността те състаряват с петнадесет години. Когато почти си повярвала в това, че любовта вече няма да се случи и се убеждаваш, че си съгласна на отношения без ангажименти.
Когато всичко това се случи с теб, ти започваш да живееш. Сама. За себе си. Благодарение на себе си. Когато пуснеш желанието да бъдеш с някого, ти ставаш свободна. Започваш да виждаш, че светът е по-голям, отколкото си забелязвала преди.
Започваш да чувстваш любов в себе си и около себе си. Не защото те обича някой конкретно, а заради това, че живееш. Светът ти е дал възможност да се въплътиш, да проявиш най-голямата любов на която си способна.
Щом отвориш сърцето си и се изцелиш от раните, ще разбереш, че мъжете също искат любов, както и жените, и тях също ги плаши самотата. Ще престанеш да се страхуваш.
Ще се научиш да виждаш повече, да слушаш по-дълбоко, да чувстваш по-тънко. Ще се научиш да се доверяваш на мъдростта на вселената и да не се държиш за нещо, което си отива.
Ще разбереш, че животът е като река: плуваш, ако се отпуснеш и спреш да се паникьосваш. Ще повярваш, че винаги ще има нещо друго, само трябва да се държиш за миналото и обичайното.
Ще поискаш да се освободиш от наложените стереотипи и чуждите очаквания. Ще се научиш да живееш в потока и да взимаш от потока. Ще се научиш на смирение.
Когато станеш себе си, повече няма да си сама.
С любов, Лилия Ахремчик, треньор, психолог, коуч