В нощта на 30 септември 1938 г. в Мюнхен са подписани документите за прехвърлянето на Судетската област на Чехословакия, населена с 90% етнически германци, на Германия.
Пропагандата убеждава судетските немци, че са под игото на славянското население на Чехословакия и че трябва активно да настояват за обединение с Германия. През февруари 1938 г. Хитлер нарежда на Райхстага „да обърне внимание на ужасяващите условия на живот на немските братя в Чехословакия“ и само след шест месеца той вече жъне плодовете от това внимание.
Подписите върху Мюнхенското споразумение са положени от министър-председателите на Великобритания Невил Чембърлейн, на Франция – Едуард Даладие, на Италия – Бенито Мусолини и германския райхсканцлер Адолф Хитлер.
Чехословашките представители не били допуснати да обсъждат този договор. Известно е, че Чембърлейн и Даладие приемат условията на Хитлер и съвместно оказват натиск върху чехословашкото правителство. В резултат на това президентът на Чехословакия Едвард Бенеш без съгласието на Народното събрание приема за изпълнение мюнхенския диктат, а на 5 октомври подава оставка и напуска страната.
Връщайки се от Бавария в Лондон, на слизане от самолета Чембърлейн казва: „Донесох мир на нашето поколение“. Даладие вече бил посрещнат на летището от огромна тълпа, която скандирала: „Да живее Даладие! Да живее света!“
Чърчил оценява резултатите от Мюнхен по съвсем различен начин:
„Трябваше да избирате между войната и позора. Избрахте позора, но ще получите и войната!
Приветствайки Чембърлейн в Камарата на общините, Чърчил казал навъсено: „Не мислете, че това е краят. Това е само началото на разплатата. Това е първата глътка. Първото предвкусване на онази горчива чаша, която ще ни се поднася година след година“.
На снимката – судетски немци разбиват чехословашки граничен стълб.