Мария Склодовска Кюри е сред най-уникалните жени в историята на науката. Тя е първата жена лауреат на Нобелова награда, първият учен, два пъти удостояван с тази награда и единственият човек, който е получавал Нобелова награда за две различни науки – физика и химия.
Детски години
Животът на Мария Кюри не бил лесен. Полякиня по народност, тя се родила във Варшава, столица на Полското царство, влизащо в състава на Руската империя.
Освен нея, в семейството били още три дъщери и един син. Бащата, учителят Владислав Склодовски, се борил с всички сили да изхрани децата си и да заработи средства за лечението на жена си, която бавно гаснела от туберкулоза. Мария загубила още в детството си една от сестрите си, а после и майка си.
Учебни години
Още в училищните години Мария Кюри се отличавала с изключително трудолюбие, упорство и прилежност. Тя се учела, забравяйки за сън и храна, като завършило блестящо гимназия, но интензивните занятия нанесли такава вреда на здравето й, че се наложи след края на дипломирането си за известно време да си вземе почивка, за да оздравее.
Момичето се стремяло към висше образование, но възможностите за жените по това време в Русия били съществено ограничени. Все пак има сведения, че Мария успяла да завърши някакви неформални женски висшистки курсове, наречени неофициално „Летящият университет“.
Стремежът към образование било свойствено не само за Мария, но и за сестра й Бронислава, но заради ограничените им материални възможности, това изглеждало нереалистично. Тогава двете се договорили да учат една след друга, а преди това да спечелят пари, работейки като гувернантки.
Първа започнала Бронислава, която постъпила в медицинския институт в Париж и получила диплома за лекар. Веднага след това 24-годишната Мария постъпила в Сорбоната, изучавайки физика и химия, а Бронислава работела и плащала нейното обучение.
Мария се оказала една от най-добрите студентки в Сорбоната и веднага след като получила две дипломи, по физика и математика, станала първата в историята на Сорбоната жена-преподавател. Благодарение на своето трудолюбие и способности тя получила и възможност да провежда самостоятелни изследвания.
Брак и научна работа
Съдбоносната среща на Мария Склодовска с нейния бъдещ съпруг Пиер Кюри се случила през 1894 година. По това време той ръководел лабораторията при Общинското училище за промишлена физика и химия и, несъмнено, общите им научни интереси са изиграли важна роля в техния взаимен интерес. След година се оженили и се отправили на сватбено пътешествие на велосипеди.
Вече по фамилия Кюри Мария продължила активна научна работа. Тя посветила своята докторска дисертация на проблемите на новите лъчения.
След година интензивна работа на заседание на Парижката академия на науката тя презентирала доклад за материали, които подобно на урана имат лъчение (торий). в доклада се отбелязвало, че ураносъдържащите минерали притежават далеч по-интензивно лъчение от самия уран.
През 1898 година съпрузите Кюри откриват нов елемент, получил в знак на уважение към родината на Мария името полоний (латинското име на Полша). Тогава те успели теоретично да обосноват съществуването на радия – той бил получен по експериментален път едва след 5 години, което изисквало обработката на повече от тон руди.
Експериментите с радиоактивността Мария провеждала в помещение, съседно на лабораторията на мъжа й.
Нобелови награди
Защитата на докторската дисертация на Мария Склодовска-Кюри се състояла през 1903 година и през същата година заедно със съпруга си и Анри Бекерел тя получила Нобелова награда за физика. Освен това, Лондонското кралско общество наградило семейната двойка с медали.
Трябва да се отбележи, че съпрузите Кюри не желаели да патентоват открития от тях радий, за да не възпрепятстват развитието на новата сфера в промишлеността и техниката.
Реализирането на множеството творчески планове на семейството било спряно от трагичната гибел на Пиер през 1906 година, когато ученият нелепо пада под конски впряг. Мария останала сама с малката им дъщеря Ирен на ръце.
През 1910 година редица френски учени предложили кандидатурата на Мария Кюри на изборите във Френската Академия на науките. Случаят е безпрецедентен, тъй като дотогава във Франция не е имало нито една жена академик.
Това предизвикало дълга и ожесточена полемика сред редиците на академиците и противниците на жената-учен успели да я победят на изборите с едва два гласа.
Въпреки това научните заслуги на Мария Склодовска-Кюри намерили международно признание – през 1911 година тя получила втора Нобелова награда, този път за химия – за изключителните заслуги в нейното развитие, откриването на радия и полония и тяхното изучаване.
Впрочем, точно съпрузите Кюри въвеждат в научно обръщение термина „радиоактивен“.
Удивително е как Мария, която цял живот е работила с радиоактивни материали, е родила две здрави дъщери. Семейната традиция на изключителни учени продължила дъщеря им Ирен, която станала жена на съпруга Фредерик Жолио и през 1935 година също получила Нобелова награда за химия.
Уважението към семейството учени било толкова голямо, че съпругът на Ирен, също като нея, започнал да носи двойната фамилия Жолио-Кюри.
Първа световна война
Осъзнавайки перспективата на изследванията в областта на радиоактивността, Парижкият университет съвместно с института Пастьор през август 1914 година, буквално преди началото на Първата световна война, учредили Радиевия институт, в който Кюри получила длъжността директор на отделението за фундаментални изследвания и медицинско приложение на радиоактивността.
В годините на войната тя се занимавала с обучението на военни медици по практическо използване на радиологията, в това число откриване на шрапнели в телата на ранените с помощта на рентгенови лъчи.
Тя помогнала да се създадат радиологични инсталации в дофронтовата зона и да се обезпечи пункт за първа помощ с преносими рентгенови апарати. Получения през тозипериод опит тя изложила в монографията „Радиология и война“ (1920 г.).
Последни години живот
Последните години на Мария Кюри били посветени на преподаване в Радиевия институт, както и на активно популяриззиране на радиологичните методи в медицината.
Мария не забравил и своята родина Полша, която след Първата световна война получила независимост. Тя многократно пътувала дотам и консултирала полските изследователи.
Тя посетила и САЩ: през 1921 година американците й дали 1 грам радий, за да може да продължи изследванията си, а през 1929 година при втората й визита в САЩ й дали дарения, стигащи за още един грам радий, който тя дала за лекуване на болни в една от варшавските болници.
По това време собственото й здраве се влошавало постоянно. Направо е удивително, че тя доживяла до 67 години, защото провеждала опити с радиоактивни елементи без никаква защита.
Пиер и Мария Кюри разбирали широките перспективи в използването им в медицината, но за пагубното им въздействие върху здравето, което днес наричаме лъчева болест, видимо не знаели.
Освен това, Мария носела върху гърдите си малка ампула с радий, а всичките й бележки, лични вещи, дрехи и дори мебели и днес са с високо ниво на радиоактивност, опасна за живота.
Днес, за да се получи достъп до нейните бележки и лични вещи, които са национално богатство а Франция и се намират в Националната библиотека в Париж, трябва да се сложи защитен костюм.
Смъртта на Мария Кюри от апластична лъчева анемия настъпила на 4 юли 1934 година. Погребали я заедно с мъжа й, но през 1995 година прахта на съпрузите Кюри била тържествено преместена в парижкия Пантеон.
Паметта на семейство Кюри е увековечено в името на химиччние елемент кюрий и единицата за измерване кюри (Ci), а Мария Склодовска-Кюри е наричана „майката на съвременната физика“. В Полша има няколко нейни паметника.
Още по темата: Не можем да припарим до личните вещи на Мария Кюри още 1500 години