Моля те, не се връщай отново в живота ми, ако всичко, което смяташ да направиш е да се сбогуваш. И моля те, не се връщай отново в моя живот, просто за да си тръгнеш. Пак.
Вече се сбогувах с теб. Вече си изплаках всичките сълзи по теб. Отново се научих да живея. Отново се научих да дишам правилно.
Ти ме повали, когато си тръгна.
Дори повече: буквално ме хвърли от висока скала. Така, че ми се наложи отново да се уча да ходя. Ето защо не можеш да се върнеш, ако пак смяташ да си тръгнеш. Не можеш да ме държиш в ръцете си, а на следващата седмица да си тръгнеш. Не можеш просто да правиш това, което искаш. Не можеш отново да направиш това с мен.
Не можеш да очакваш, че аз ще бягам по вълните. Защото ти винаги ще бъдеш моето най-любимо чувство в света. Винаги ще бъдеш моята любима капка дъжд върху кожата, моят любим полъх прохладен вятър в лицето.
Не можеш да очакваш, че някога ще някога ще ти кажа „Не“. Не можеш да очакваш, че ще бъда силна. За теб аз винаги съм като глупачка. Като все още безумно влюбена глупачка.
Затова, ако ще се връщаш, не си тръгвай.
Ако ще се връщаш, ми обещай да останеш в моя живот. Обещай бъдеще за нас, както беше преди няколко години. Ако ще се връщаш, не пускай ръката ми отново.
Вече изплаках океан заради теб. Не ме карай да изплача още едно море. Не ме карай отново да събирам на парчета своето сърце. Не оставяй своята миризма във всичко до което се докосна. Не оставяй вкуса си във всичко, което ям.
Не мисля, че мога пак да преживея загубата ти. Не мисля, че мога отново да се науча да живея.
Защото ако ти се върнеш, върни се, защото го искаш. Върни се, защото искаш да останеш. Върни се, защото искаш да кажеш „Здравей“, а не „Сбогом“.