В живота е много важно да умеете да прощавате, макар това невинаги да е лесно. Дори на най-заклетите врагове може и трябва да се прощава, тъй като целият негатив, който човек натрупва в себе си, се излива върху него самия и никой друг. Историята на това момиченце на някого може да се стори нереална, но всъщност е истинска.
„Днес дъщеря ми е на 11 години. Вече 7 години тя не е виждала баща си. За последен път е срещнахме с него, когато дъщеричката ми беше на 2 години. Той попита може ли да се откаже от родителските си права и да не плаща издръжка. Аз се съгласих… Искаше ми се да избавя малката от излишни страдания.
Дъщеря ми прекрасно знаеше кой е баща й и защо той не е с нас. Аз не се опитах да убедя дъщеря, че нейният баща е „морски капитан“. Когато стана на 4, внезапно разбрахме, че бившият ми мъж има рак.
С дъщеря ми се съгласихме на среща с него в парка. И макар той да помоли за няколко часа, всъщност му стигнаха двайсетина минути. А после потъна като вода.
Някъде след около година наш общ познат ни съобщи, че у него се е появило друго семейство и деца. Това ме постави в ступор. Дъщеря ми чу всичко… Започнахме да си говорим за него и се качихме в колата. Тя беше толкова спокойна! Знаете ли какво ми каза?
„Мамо, това е добре! Татко най-накрая се е научил да бъде баща. Така се радвам за неговите деца…“
И това вместо напълно заслужени обиди, сълзи и негодувание. Вместо всичко това, което ме пробождаше отвътре! Точно тогава, след думите на моята дъщеря, аз разбрах какво е прошката!“