Днес те помолих да дойдеш защото се чувствах объркана. Без да се колебаеш каза „Да“ и дойдe веднага след като свърши с пералнята.
Дойде да обядваш с мен и малкия. Но твоето присъствие ме успокои и отново можех да дишам. Защо всичко изглежда така безопасно, когато си до мен?
Аз съм на 31 и до днес чувствам колко се нуждая от теб.
Ти винаги знаеш какво да ми кажеш, за да се почувствам по-добре. Ти си единствената, която чува всичко, което не казвам, и вижда всичко, което се опитвам да скрия.
Усещам, че най-накрая съм тук, в твоята кожа. В най-трудните моменти осъзнавам какво си направила за мен. В някои дни съм усещала, че никой не ме чува. Никой не ме вижда.
От време на време усещам, че давам и давам, а от мен изискват още повече. И постъпките ми остават незабелязани.
Мъжът ми непреднамерено ме кара да се чувствам сякаш правя нещо не толкова важно, колкото това, което той прави, защото нямам какво да покажа в края на деня.
Домът все още е мръсен. Мивката отново е пълна със съдове. Подът в банята е мокър, а кърпите пак са влажни.
Понякога чувствам, че си единствената, която вижда какво правя.
Ти си единствената, която разбира каква част от себе си жертвам.
Знаеш, защото си правила същото за мен. Гроздето, което не ям, за да могат децата да му се насладят, защото знам колко много го обичат.
Често си спомням, че в детството винаги имаше грозде за мен. Не зная дали си го обичала, или не, но и нямаше как да зная, защото ти никога не го изяждаше.
Дори днес ми казваш да отида и да изям последното, което стои в хладилника, защото ти „така или иначе няма да го ядеш“. Винаги съм ти вярвала, докато не станах майка.
Сега зная, че, давайки ми всичко, си се жертвала само за да бъда щастлива.
В такива моменти в живота ми осъзнавам колко още си се жертвала за мен. Цял ден слушам истории, вълнуващи новини и постижения.
Поглеждам към замъците от Лего и наблюдавам как децата лазят по дърветата. Карат ме да гледам и да слушам за това какво правят всички останали и, след като всички най-сетне си легнат, имам време да се сетя и за себе си.
Звъня ти и те моля да дойдеш и мога да ти разкажа за моя живот. Ти си единствената, която слуша всяка моя дума.
Или поне силно се стараеш да изглежда така. Едва след като се сбогуваме разбирам, че теб така и не те питах за нищо.
Ти си моето безопасно място.
Ти си моята мама, дори когато забравям за това. Караш ме да се чувствам толкова специална.
Освен това, ти винаги си било до мен. Така, както беше в детството. Дори не се доближавам до това да изразя как се чувствам, но просто искам да знаеш:
Виждам теб през целия ден, в най-мрачните часове и в най-блажените моменти, гледайки в лицата на моите деца. Виждам колко си пожертвала и колко любов си ми подарила.
Най-накрая виждам това, мамо.