Много вода изтече, откакто бяхме деца. Спомняме си за това време с лека тъга. Нашето детство не беше като на днешните деца. Нямаше смартфони, лаптопи и прочие джаджи. Не „висяхме“ в социалните мрежи и не си пишехме съобщения. Но пък си пишехме бележки и весело играехме на улицата.
Хайде да си припомним някои от най-популярните забави от нашето детство, които го направиха толкова увлекателно и щастливо:
Игра на ластик
Основен аксесоар на тази игра за момичета е белият ластик. В играта участват 3 или 4 човека. Всяка от участничките извършва подскоци през опънатия ластик на различна височина. Първото ниво започва от глезена и завършва на нивото на шията.
„Дама“
Играта „Дама“ се играе върху асфалта. За нея са необходими малки камъчета и тебешир. С тебешира се очертават клетки с числа в реда от 1 до 10. Основното правило в тази игра е да хвърлиш камъка в клетката, след което на един или два крака трябва да доскочиш до нея и по същия начин да се върнеш.
„Капитане, капитане, какво е морето“
Една игра, която много наподобява „Сляпа баба“. Един от участниците играе ролята на капитан, като за целта му завързват очите. След което капитанът бива завъртан няколко пъти, за да не запомни кой къде се намира. Децата започват да питат: „Капитане, капитане, какво е морето?“ Тук капитанът може да избере какво да е морето:
• „тихо“ – всички безшумно вървят около капитана, никой не издава нито гък.
• „бурно“ – всички трябва да викат „Буу“, подобно на буря.
• „замръзнало“ – всеки трябва да „замръзне“ на мястото си
След като има честта да определи какво е морето, капитанът трябва да докопа някой от участниците и без да си сваля превръзката на очите да познае кое дете точно е хванал.
Стрелки
Играчите се разделят на два отбора. Определя се район на играта. Единият отбор трябва да чертае стрелки, другият да ги намира и задрасква. Точно по стрелките преследвачите намират местонахождението на отбора, който ги чертае. Накрая се броят незадрасканите стрелки. Ако броят на неоткритите и незадраскани стрелки е над определения, то печели отборът на „драскачите“.
Яде се – Не яде се
Всички участващи в играта сядат на един ред. Водещият подхвърля топка към всеки играч, като същевременно произнася някакъв предмет. Участникът трябва да улови топката, ако се окаже, че предметът се „яде“, ако не – трябва да я отбие. Целта на водещия е да обърка играча. Колкото по-бързо той хвърля топката, толкова по-увлекателна е играта.
Пиян морков
Играчите правят кръг, в средата на кръга застава „пияният морков“. Участниците си подават топката, а целта на „моркова“ е да я хване. Ако успее, този който последен е хвърлил топката, става новият „пиян морков“.
Пускам, пускам пръстенче
Участниците сядат един до друг и съединяват дланите си в лодка. Водещият на играта държи в юмрука си малък предмет: копче, монета, пръстенче. Целта на водещия е да мине през всеки играч и незабелязано да пусне в дланите на някого пръстенчето. След като обиколи всички участници, водещият пита един от играчите у кого е пръстенът. Ако играчът успее да познае в кого е пръстенът, става новият водещ.