Майка ми никога не ме научи как да общувам с мъжете, защото тя самата не умееше, но пък ме научи да чета много и с удоволствие.
Университетът не ме научи на специалност, но пък ме научи да работя с източници, да събирам, класифицирам и да прилагам информацията. А по-късно научих науката за общуване с мъжете сама с помощта на книги, филми, многобройни гланцирани списание и популярни предавания.
Научих стотина фокуса. Използвах ги като аксиома, че трябва да бъда интересна отвън и отвътре. Защото знаех – ще си отидете на другия ден, веднага щом спрете да изпитвате интерес към мен.
Научих се на това, че пътят към сърцето ви минава през два органа, един от които е коремът. Научих се да готвя вкусна храна, защото, ако не ви храня старателно, задължително ще намерите такава, която го прави.
Подозирам, че мъжете също са разбрали това, че трябва да бъдат хранени, но се старая да не произнасям тази еретична мисъл на глас, да не би да получа етикет „феминистка“ от вас или „лентяйка неблагодарна“ от майка ви.
Вторият път към вас е през леглото. И станах винаги готова. Мога всеки ден, на всяко място, всяко количество пъти, независимо от фазите на цикъла ми. Научих се да обичам тялото ви и да ви се възхищавам от цялата си душа, говорейки безчислени комплименти.
Научих се да купувам презервативи и да отстоявам правото си на безопасен секс, защото всички последствия ще се превърнат в мои беди. Научих се на акробатични фокуси, за да не губите нито грам удоволствие от проклетата гума.
Научих се да се усмихвам във всяка ситуация. Защото имам красива усмивка, което значи, че всичко ми е наред и няма проблем, който да трябва да решавате точно сега.
Научих се да ви приемам всичките ви недостатъци и слабости, измисляйки им многобройни оправдания. Научих се да бъда по-силна от вас, подкрепяйки ви всяка минута, без да искам същото в замяна.
Научих се да бъда благодарна за вашето време, подаръци и пари, похарчени за мен.
Научих се да ходя на токчета, защото така изглеждам далеч по-секси. Всеки път, когато вечерям, не мога да стъпя с пълно стъпало, когато започвам да усещам всичките вени на краката си (а дори още нямам 25 години!), с ужас разбирам, че това са първите признаци на разширени вени и уродлива деформация. Знам, че днес направих още няколко хиляди крачки в тази посока.
Почерпих от средствата за масова информация данни за това как трябва да изглеждам и да се обличам, за да ви се харесам. Знам какви неща да избера, за да забележите размера на гърдите ми, 60-те сантиметра на талията ми, 93-те сантиметра на бедрата ми: в магазина от раз избирам дрехата, на която повече подхожда името „дрехичка“, толкова е малка по площ.
Научих се да нося секси бельо и да се чувствам пълноценна жена само в него. Макар да ми е удобно друго бельо, не го нося, защото в него приличам на тийнейджърка.
Научих се да запълвам пространството около себе си с флакони, тубички, опаковки с три вида уплътнения за всеки ден. Научих се да си боядисвам косата, за да съм различна за вас: за всеки квадратен сантиметър от моята кожа съществува специално средство, което убива естествената миризма и ú придава коприненост.
Научих се да не говоря много. За себе си и за това, че работата ми е важна и интересна.
Умея ловко да се приспособявам и всеки път го правя от цялата си душа. Слушам същата музика, гледам същите филми, чета същите книги, ходя в същите заведения. Започвам да обичам същото, което и вие и да разбирам от моделите „Жигула“, ако това ви се струва забавно.
Научих се да се напивам само с вас и да се правя на далеч по-пияна, отколкото съм всъщност, за да може да се погрижите за мен и да ми се скарате на сутринта.
Научих се да си мълча всеки път, когато говорите за другите жени и не разказвате за другите мъже.
Научих се да не ви звъня вкъщи, защото всеки път, когато слушалката вдига жена, изпитвам нетърпимото желание да кажа „Скъпа, заместничката те безпокои“.
Научих се да не мисля за това спите ли със собствената си жена и вярвате ли си, когато казвате, че от половин година не го правите.
Научих се да нее ви звъня на мобилния, защото всеки път когато говорите с отривист глас „Да, да, не, да“ се чувствам така, сякаш са ме шибнали по лицето, краката и очите с мокро тънко въже. Искрено не разбирам как успявам да запазя топлината и любовта в гласа си, даже ако произнасям „Заета съм, обади ми се по-късно“.
Научих се да не ви говоря с думи за любов и нежност, за да не чувам в отговор „аз също“.
Научих се, че не трябва да ви обичам твърде силно и твърде явно, защото това ви възпира. Да сподавям нежността си, за да не ви дам да разберете, че умирам от любов към вас, иначе ще станете заети и пренебрежителни.
Научих се да не плача, когато ми е зле, защото няма да го понесете. И да пускам сълза в стратегически важни моменти.
Научих се да откликвам на онези имена, които вие ми давате. Започнах да мисля така за себе си, да се наричам така, да подписвам писмата си с онези прозвища, на които сте щедри, докато сте влюбени.
Научих се да не ви скачам с бягане на шията: научих се да не се чувствам жива и да продължа да живея.
Единственото, на което така и не се научих, е да ям малко и да стоя на диета. За щастие, имам достатъчно сили за изпълнение на всичките си задължения, за да изгарям храната по-бързо и да не страдам от излишни килограми. Освен това, за оправдание ми служи и средиземноморската поговорка, че жените с добър апетит в яденето, са с добър апетит и в леглото.
Понякога с ужас си мисля, а къде съм аз? Как се казвам всъщност? Какво обичам? И не мога да отговоря. Научила съм се. Аз съм добро момиче и винаги получавам само шестици.