Наскоро заради собствената си глупост си изкълчих ръката. Веднага след инцидента отидох в болницата. Травматологът ме огледа внимателно, след което обречено заяви:
– Така, трябва да се изправи. За съжаление ни свършиха обезболяващите.
Погледнах с нескрит ужас в очите лекаря, а той продължи:
– Сега ще ти донеса балон, ще вдишаш въздух и на глас ще ми кажеш някой стих.
Надишах се с хелий, декламирах стихове със смешен анимационен глас, хихиках се, за травмата даже не си спомнях. Изведнъж докторът рязко ми издърпа ръката и по тялото се разля пронизваща болка. Започнах да крещя, чух пискливия си глас и ненадейно превключих на силен заразителен смях, напълно забравяйки за своята трагедия.
Кой още ще спори за това, че нашите лекари са най-находчиви?