Не се учудвай, когато няма да си първият човек, на когото тя ще позвъни, когато с нея се случи нещо лошо или нещо хубаво. Ти я научи на това, че вечно те няма, когато си й нужен. Ти я научи на това как да разчита на някой друг.
Не се учудвай, когато тя прекарва повече време с приятелите си, а не с теб. Ти я научи на това, че никога не си наблизо. Ти не слушаш, когато тя говори. Не помниш какво ти разказва. Не питаш какво чувства или я тревожи.
Ти я научи на това, че никога няма да се грижиш за нея така, както нейните приятели.
Не се учудвай, когато тя започне да планира нещо без теб. Ти я научи, че винаги казваш „Не“. Ти я научи как да планира бъдещето без теб. Ти я научи, че не искаш да бъдеш с нея, че е по-добре да си сам, отколкото с нея. Ти никога не си искал да погледнеш света през нейните очи.
Не се учудвай, когато тя не тъжи по теб след като си тръгнеш. Ти я научи как да не й липсваш. Накара я да се чувства, че тя никога не ти е липсвала. Тя никога не е усещала, че отсъствието й е важно за теб. Никога не й показа, че ти липсва. Никога не й го каза.
Не се учудвай, когато тя те игнорира. Ти я игнорираше с години. Тя винаги е правела компромис. Винаги е променяла графика си заради теб. Винаги се е старала да бъде силна. Винаги е полагала големи усилия, докато не разбра, че е напразно. Защото само губи и нищо не получава.
Не се учудвай, когато тя започне да се отдалечава. Тя бавно си спомня коя беше преди да те срещне. Тя започва да си спомня какво заслужава. Бавно отваря очи и вижда, че я приемаш като даденост.
Бавно осъзнава, че някой друг може би ще се отнася по-добре към нея. Че с някой друг няма да се чувства невидима.
Не се учудвай, когато спре да бъде внимателна и грижлива. Не се учудвай, когато нежните й думи станат, сухи, а страстта охладнее. Не се учудвай, когато те поглежда и нищо не усеща. Ти я научи как да спре да те обича.
Не се учудвай, когато тя си тръгне, защото ти никога не й даде причина да остане.