Наричаш се готин, добър, чист, духовен. Не, не. Ти си жив. Не можеш да бъдеш сведен до концепция, положителна или отрицателна. Не маскирай своята живост с думи.
В теб живее убиец. Насилник. Терорист, готов да унищожи света. В теб живее светец. Спасител. Грешник, Войник. Воин, сражаващ се за справедлива кауза. Пацифист. Майка, баща, сестра, брат. Любовник. Лечител.
В теб живеят ярост и отчаяние, ужас и възторг. Както и вцепенение. В теб живее и лъв, и елен, и морж, и червей, и всички велики животни в океана. Всички минерали, всички звезди в небето, всички мечти, за които някога си мечтал, всички животи, които някога си преживявал.
Ти съдържаш всичко това. Всички потенциали. Всички възможности. Всички истории.
Сърцето ти е сцена, на която всички играчи се движат. Кой играч ще захраниш? Кой играч ще бъдеш сега, за момента? Кого ще отречеш или унищожиш? Кой ще те опозори, кой ще те порази, пред кого ще се преклониш?
Когато не трябва да определиш себе си, можеш да бъдеш всички същества и нито едно от тях изобщо. И тогава ще съжаляваш всички същества, защото ще видиш себе си в тях. Може да не се съгласиш с тях. Да обичаш това, което правят.
Но ти разбираш разбитите им сърца, техните страхове, тяхната самота, техните дневни кошмари, безответните им молитви. Виждаш ги как се борят с болката, която не могат да държат повече в себе си, как преживяват чувства, които не знаят как да преживяват.
Как се замислят за това, за което по-рано не размишлявали въобще. Забелязваш, че търсят истината в нещо фиксирано и външно, и че са забравили за своята истинска природа. Ще плачеш и ще се смееш като тях и никой повече няма да ти бъде чужд.
Повече няма да има „нас“ и „тях“, повече няма да има други, врагове. Няма да има усещания, че си роден по-добър от другите същества. Ти се събуди… Това беше само ИГРА….
Дишай, чувствай своите нозе на земята, друже. Напусни сцената и никога не забравяй, че В ЖИВОТА СИ ЩЕ ИЗИГРАЕШ ВСИЧКИ РОЛИ.