Любовта не обича бързането. Слушайте себе си внимателно, сякаш това е най-последната дума, която чувате. Бавно, сякаш топлите млякото на младенец. Сякаш танцувате първи танц с човека, в когото сте влюбени.
Обичайте себе си бавно. Нежно. Като неочакван слънчев ден. Сякаш пред вас е вечността и най-важната задача, която ви е дадена в Небесната Канцелария е да срешете косите си с любов, докато те не станат златни и не се превърнат в реки.
Обичайте себе си бавно, с цялото си тяло изпълнявайте този танц. Сякаш времето е застинало върху часовниците и остава само да пеете песни, да броите скакалците в тревата и да чакате, докато ви викнат на масата – а на масата има ягоди и пресен хляб.
Или сякаш най-важната глава от книгата е точно сега, в този момент.
Не бързайте да се украсите, доукрасите, да влезете във форма.
Сутринта, в най-честното огледало, огледайте себе си като картина на Майстор. С целия почит към таланта му и не бързайте да му поставяте оценка.
Бав-но, както звучи ленива самба в сенките на бели и жълти домове. Като тишина след дълъг ден.
Нежно. Не се стеснявайте от тази нежност.
Останете на едно място толкова дълго, колкото е нужно.
Елена Кисельова