Защо разкъсваме ризата на гърдите си, хвърляме си шапката на земята и се чешем по врата? Разшифроваме народния език на жестовете:
Да си хвърляме шапката в земята
Експресивен жест, който изразява някакво отчаяно решение. Шапката символизирала достойнството, интегрираността в обществото.
Публичното сваляне на шапката се смятало за тежък позор, един вид гражданско наказание. Обикновено тази процедура била прилагана върху длъжниците.
Доброволното хвърляне на шапката в земята демонстрирало готовността на човек да се изложи на безумен риск, при който цената на неуспеха можело да бъде изгонване на човек от обществото.
Да се чешем по врата
Човек се чеше по врата, когато е озадачен. Въпросът е защо? Едва ли за стимулира кръвообращението на мозъка. Една от версиите гласи, че този жест дошъл от народните магии: по този начин нашите предци повиквали дядото, основателя на рода.
Да късаме ризата на гърдите си
Вероятно, първоначално това било импровизирана клетва. Има хипотеза, че с такъв експресивен жест нашите предци показвали своята принадлежност към Православната вяра, демонстрирайки кръст.
Освен това е известно, че екзекуции и някои телесни наказания екзекуторите разкривали върха на ризата на наказания. Така, доброволното разкъсване на дрехата служело за убедителен аргумент и доказателство, че човек е готов да стигне до истината.
Да се бием в гърдите
Според една от версиите този жест дошъл от една от войнските традиции на номадите и била въведена от татаро-монголите. По този начин „хората от степите: се заклевали на своя владетел. Ударите с ‘мруци в гърдите като жест трябвало да покажат предаността на човек.
„Коза“
По принцип, този жест погрешно се свързва с феновете на метъла.
Всъщност „козата“ вече няколко хилядолетия е свързана със защита от черни магии, от зли духове. Когато човек показва как боде козата, изобразява козите рога с помощта на малкия пръст и показалеца.
Това не било просто игра – по този начин нашите предци премахвали злото от децата.
Освен това, с „козата“ съпровождали своите встъпления древногръцките оратори – конфигурацията значела „наставление“.
От древните оратори жестът се прехвърлил към християнските свещеници, които често съпровождали проповедите си точно с „козата“. Любопитно е, че на някои православни икони може да видите Спасителя и светиите с вдигнати нагоре малък пръст и показалец.