Всички знаем известния израз „Победителите не ги съдят“, който значи, че е важно да постигнеш победа, без значение по честен безчестен път. За първи път тази фраза произнесла Екатерина II в защита на генерал Суворов. А нещата стояли така…
По време на Руско-турската война от 173 година генерал-майор Александър Суворов бил изпратен на фронт в Молдова. Генерал-фелдмаршал Петър Румянцев, командващ Дунавската армия, изпратил Суворов с малък отряд да следи за турците в Тутракан – тогава българският град е бил турска крепост на брега на Дунава.
В отряда на Суворов имало само 2300 души. За преминаването били приготвени лодки, но турците било ход напред пред руснаците и през нощта ги нападнали.
В тази нощ Суворов се спасил по чудо. След като разпитал пленените вражески части, Суворов изяснил, че в крепостта се намирал 4-хиляден гарнизон под командването на Саръ паша.
Това било седем пъти повече, отколкото руснаците можели да транспортират с лодки през Дунава. Суворов мигновено взел решение. Той заповядал да се приготвят за настъпление през тази нощ, за да не може противникът да види неравенството на силите.
Турците били атакувани от две колони руски войници, прикривани от разпръснати строеве егери. Подобна конструкция по това време била напълно нова. Войската на противника имала числено превъзходство, но руските колони взели на щурм турските батареи и нахлули в Тутракан. Градът бил превзет.
Руските загуби наброявали 2000 човека, турските – 1500. По време на тази битка Суворов бил ранен в десния крак. Донесението до Румянцев той изпратил в стихове: „Слава Богу, слава Вам, Тутракан е превзет и аз съм там“.
Превземането на Тутракан Суворов извършил самоволно, без знанието на главнокомандващия, който му бил наредил само да разузнае около крепостта.
Разгневеният Румянцев го привикал прри себе си. След строго порицание Суворов бил лишен от командването, даден под съд и осъден на смърт за неподчинение.
Страдащ от треска, получена от раната при Тутракан, Суворов живеел в Букурещ, очаквайки изпълнението на присъдата, но неочаквано узнал, че решението на военния съд било изпратено за потвърждение от императрицата.
Суворов не трябвало да чака дълго. Тя подписала присъдата: „Победителите не ги съдят“ и изпратила на Суворов кръст Свети Георги II степен за проявени доблест и мъжество.