Щом целувката е френска, това значи ли, че е измислена във Франция? Съвсем не. Хората, естествено, са се целували с език още от времената, когато Франция изобщо не е съществувала, а на нейно място живеели малобройни келтски племена.
Споменаване на дълбоки целувки или целувки с отворена уста се срещат в много антични текстове. Най-ранният от тях датира от 1500 години преди новата ера и е написан на една от разновидностите на древноиндийския език.
В него не е употребена директно думата „целувка“, но се използват изразите „облизване“ и „пиене на влага от устните“. Тези изрази могат да се тълкуват като първото споменаване за френска целувка.
В известния индийски трактат „Камасутра“ сред местата, подходящи за целуване, се споменава кухината на устата. Тази своеобразна инструкция е пряко доказателство, че целувката „с език“ е била разпространена преди 1700 години.
В Европа мократа целувка се разпространила благодарение на римляните, които разделили целувките на три вида: osculum (приятелска целувка по бузата), basium (целувка по устата) и savium (страстна целувка по устните).
На никого изобщо не му идвало да нарече страстна целувка „френска“, докато през Първата световна война Франция не била наводнена от съюзническите американски и британски войници. Естествено, в свободното си време те гуляели с французойките и първото, на което обърнали внимание, били страстните целувки на жителките на Франция в сравнение с американките и англичанките.
Дали на французойките не им достигали мъжете, които били на фронта, или наистина своята роля са изиграли националните особености, но слуховете за френските целувки бързо се разпространили по цяла Европа и зад океана.