Постепенно разбирам, че изобщо не е задължително да отвръщам на обидата с обида. Постепенно разбирам, че това е може би признак на истинската зрелост – когато предпочиташ да си тръгнеш, вместо да се разплатиш.
Постепенно разбирам, че тази енергия, която хабим, за да реагираме на всичко лошо, което се случва в живота ни, ни изтощава и ни пречи да виждаме наистина прекрасните неща и събития.
Не мога да бъда „общата чаша за чай“ и не мога да карам всички хора на света се отнасят към така добре, както се отнасям аз към тях.
Постепенно разбирам, че опитите да „победиш“ всеки е напразна загуба на време и енергия и не носи нищо, освен усещане за пустота.
Постепенно разбирам, че фактът, че изобщо не реагирам на това, което не ми харесва, съвсем не значи, че го приемам или се съгласявам. Това значи само, че съм избрала да съм над всичко това. Избирам да извлека урок от случващото се и добре да го запомня.
Избирам да бъда по-добра. Избирам душевното спокойствие, защото то е всичко, от което действително имам нужда. Повече не са ми нужни драми. Не са ми нужни хора, до които се чувствам недостатъчно добра.
Не са ми нужни сражения и спорове, не са ми нужни фалшиви отношения. Постепенно разбирам, че понякога да замълчиш е като да кажеш всичко.
Постепенно разбирам, че когато реагираме на всичко, което ни разстройва, даваме на някого власт над нашите емоции. Не можете да контролирате постъпките и думите на другите хора, но можете да контролирате своята реакция.
Можете да контролирате как се справяте с нея, как възприемате, колко близо го приемате до сърцето.
Постепенно разбирам, че всички наши разочарования може би са тук, за да ни научат да обичаме самите себе си, защото те ще са бронята и щитът, които ни трябват срещу хората, които се опитват да ни повалят. Те ще ни спасят, когато някой се опита да разколебае нашата увереност или да ни накара да се чувстваме непотребни.
Постепенно разбирам, че дори ако реагирам на случващото се, това няма да промени нищо, няма да накара хората внезапно да ме заобичат и уважават, няма да промени с магична пръчка съзнанието им.
Понякога е по-добре просто да позволиш на всичко да си остане както е, да позволиш на хората да си тръгнат, да не се сражаваш, да не се обясняваш, да не искаш отговори и да не очакваш разбиране.
Постепенно разбирам, че животът става много по-добър, когато се съсредоточите върху това, което се случва вътре във вас, а не навън.
Работете над себе си и своя вътрешен свят и ще стигнете до осъзнаването, че да не реагираш на всяка дреболия, която не ти харесва, е първата съставка за щастлив и здравословен живот.