Ами ако всъщност ви няма? Също и мен. Странен въпрос. Но не всичко е толкова просто. Без майтап. Ами ако не съществувате?
Първи до този въпрос достигнал Декарт в книгата си „Размишления върху първата философия“, където той изгражда своите разсъждения върху отказа от всички преобладаващи представи за света.
Картината на обкръжаващата реалност се формира на основата на постъпващи в мозъка сигнали от органите на възприятията. Светът е такъв, какъвто е, благодарение на нашите сетива.
Да ги излъжем е сложно, но възможно. Случва се отдалеч да объркаме даден човек с друг; да не уловим топката, която уж лети точно към ръката. Хубаво. Но в обичайна обстановка какви могат да бъдат съмненията?
Очи, ръце, крака, тяло – ето ме. Трябва да си луд, за да го отречеш. А аз не съм луд и не спя, но ако всичко наоколо е просто сън?
Случва се сънят да не се отличава от реалността. На сън човек плува, лети и побеждава чудовища с големи ръце, при това тялото му се намира в леглото. Но как след събуждането той разбира, че не спи? Ако все още спи, значи никак.
Доказателство за това, че не спите няма. Не е изключено и вашето тяло да е просто илюзия. Може и самата реалност, в това число и такива абстрактни понятия като време, форма, цвят и количество да са фалшиви. Изкуствен свят, който е създал някой зъл гений? Шегата настрани.
Декарт задава въпрос: възможно ли е да се опровергае хипотезата за това, че реалността, дадена на човек от усещанията, съществува само като внушение на нечий зъл демон.
Ако този адки демон е създал илюзията за целия свят, в това число вашето тяло и всички усещания, да се докаже, че всичко това е измама, е невъзможно. И ако премахнем този фалш, какво ще остане от вас? Нищо. Извод: вас ви няма, а животът е само сън.
Забавно ли е при този сценарий да продължите да живеете? Ще ви е забавно, ако са ви метнали и вмесот реалност са ви натрапили нещо друго или пък нищо.
Убеди ли ви подобен сценарий? Появиха ли се съмнения? Ако са се появили, тогава добре. Ако не, оше по-добре. Защото, ако се съмнявате, значи съществувате.
Без да съществувате в действителността, е невъзможно дори да мислите върху своето несъществуване. Мислите, каквито и да са те, са присъщи само на мислещото същество. Във формулировката на Декарт това звучи така: мисля, следователно съществувам. Това се отнася и за вас. Съгласни?