След превземането на Берлин от съветските войски в плен попаднали адютантът на Хитлер Ото Гюнше и личният му помощник Хайнц Линге. Те се върнали от СССР едва след десет години. Но преди да ги пуснат, чекистите ги разпитвали в продължение на три години.
Сталин искал не само да се убеди, че основният му враг е мъртъв, но и искал подробности за ежедневния му живот.
Сътрудниците на НКВД подходили към работата сериозно и през декември 1949 година Сталин получил тлъста папка с подробности за живота на немския фюрер.
През 1959 година Никита Хрушчов поместил записките в книга от 413 страници и я сложил в архива на КПСС под инвентарен номер 462а. Тази книга открили в архива на Института по история в Москва немските историци Матиас Ул и Хенрих Еберле. Неотдавна тя излязла в Германия под името „Книга за Хитлер“.
За последните дни на вожда на Третия райх се знае много, но информацията, получена от хората, които в продължение на 10 години всеки ден се срещали с него, далеч не е известна на всеки, и пред историците се открили неочаквани подробности за характера на фюрера.
По думите на адютанта и личния помощник, Хитлер притежавал странно чувство за хумор. Веднъж например се пошегувал по повод червилото на Ева Браун, казвайки, че по време на война червилото се прави от трупове на войници.
Когато Химлер разказал на Хитлер, че тщеславният Гьоринг си закачал медалите и ордените към пижамата преди да легне да спи, фюрерът дълго се смял. След това наредил да направят медали от златно и сребърно фолио и да ги дадат на Гьоринг.
На своя личен фотограф Хенрих Хофман, който се появил много пиян, Адолф Хитлер напълно сериозно дал съвет да не приближава близо до огъня, за да не се запали.
Въпреки несъмненото му ораторско изкуство, разговорите с фюрера в обичайна обстановка били много скучни. На маса красноречието му се ограничавало обикновено с похвали към облеклото на дамите и съчувствие по повод това как не им е лесно да си правят прически и да следят за ноктите си.
Но фюрерът далеч невинаги е бил толкова добър и безобиден. Веднъж той устроил страшен скандал на Мартин Борман, когато Борман съобщил, че не може да намери десет допълнителни камериерки за Бергхоф – планинската резиденция на немския вожд.
„Как – разбеснял се Хитлер, – аз изпращам с един удар на писалката цели дивизии на смърт, но не мога да намеря някакви си десет курви за Бегрхоф!“
На Борман му запарило под краката и когато Хитлер разбрал, че райхслайтерът се прави на вегетарианец само в Бергхоф, а у дома изяжда килограми колбаси и салами.
Линге и Гюнше твърдели, че Ева Браун е играла по-значителна роля в живота на Хитлер и Третия райх, отколкото се смятало по-рано. Още преди войната, научавайки, че някой е нарекъл Ева „курвата на Хитлер“, фюрерът наредил да се удвои охраната на вилата й до Мюнхен.
Браун често съпровождала Хитлер. Те с часове говорели в кабинета с шампанско в кофа с лед, шоколад, плодове и коняк. При звука на нейния глас настроението му се повишавало.
Фюрерът спял на обикновено легло, пред което стоели чехли. За разлика от Ева Браун, която спяла под дебело одеяло от гъши пух, той се криел под войнишко одеяло.
Хитлер не бил равнодушен към скъпите куфари. С багажа си, основно от крокодилска кожа, не се свенил да се показва в най-скъпия хотел. Куфарите били сложени в просторни гардероби във всички негови резиденции.
Въпреки това, на истински човешки отношения Адолф Хитлер не бил способен. Повече от всичко той обичал немската овчарка Блонди. Когато кучето заболяло, той съставил за нея специална диета и изисквал бюлетини за състоянието й на всеки час.
В края на войната Хитлер се превърнал в съвсем болен човек и окончателно изгубил контрол над събитията. Постоянните вълнения до карали да разчесва до кръв врата и ушите си. Той искал всеки ден да се анализира за евентуална отрова не само водата, в която си варял яйца, но и тази от… тоалетната чиния.