През 1968 година 40-годишният Стенли Кубрик дал интервю за списание Плейбой. Не е ясно какво са очаквали журналистите от този разговор, но можем да предположим със сигурност, че едва ли са били готови за дълбоките екзестенциални размисли за смисъла на човешкото съществуване.
В един момент журналистът попитал Кубрик заслужава ли си животът да се живее и получил незабравим отговор. Той просто обезоръжава със своята откровеност и готовност „дълго да е гледа в бездната“, както би казал Фридрих Ницше.
Във всеки случай, думите са прекрасни. Насладете им се…
Playboy: Ако животът е толкова безсмислен, то струва ли си да се живее според Вас?
Кубрик: Да, за онези, които успяват някак си да приемат факта, че всички сме смъртни. Самата безсмисленост на живота кара човек да създава свой собствен смисъл. Децата, естествено, започват живота си, изпълнени с възторг и удивление. Те са способни да се радва на такива простички неща като зеленината на листото; но щом пораснат, самото осъзнаване на това, че всички сме смъртни и накрая ще изчезнем от лицето на Земята, започва да помрачава тази първична радост от битието. Тази острота от наслаждаването на живота. Този идеализъм, че ще живеем вечно.
Когато детето стане възрастен, той вижда смърт и болка и навсякъде и започва да губи вяра в безкрайната доброта на човека. Но ако е достатъчно силен и късметлия, ще успее да се измъкне от този сумрак на душата към възраждането на живота. Става въпрос за възторжената и силна любов към живота.
Именно осъзнаването на безсмислеността на живота го карат да търси нови смисли, които ще помогнат на човек да се измъкне от този сумрак. Той не може да изпита същото чисто чудо на раждането, но може да измисли нещо по-трайно и стабилно.
Най-страшният факт за нашата Вселена съвсем не е , че тя е враждебна към нас, а че е безразлична. Но ако намерим сили в себе си да се примирим с това безразличие и приемем предизвикателствата на живота, че всички сме смъртни – нашето съществуване ще се изпълни с истински смисъл. Защото колкото и огромна да е тъмнината, ние трябва да запалим наша собствена светлина.