Дженет и Александър Точко прекарали целия си живот душа в душа. По думите на сина им Ричард те се запознали още на 8-годишна възраст. След дълги години на срещи двойката се оженила пре 1940 година. В началото на 70-те съпрузите се преместили в Сан Диего.
Един ден Александър, който бил ветеран от Втората световна война, си счупил бедрото. Здравето му бързо се влошило.
Цялото семейство разбирало, че на баща им (и дядо им) не му остава много. Всички се сетили за единственото заветно желание на Дженет и Александър – те искали да умрат в собственото си легло, държейки се за ръце и прегръщайки се един друг.
От болницата донесли легло за Александър и поставили до леглото на любимата му жена. Дъщеря им Ейми разказва, че майка им постоянно питала кой ден е днес. А те постоянно й отговаряли, че навън е юни.
През цялото време Дженет повтаряла, че днес е 29 юни, а на 29 юни е 75-годишнината от сватбата им. Любящата съпруга отдавна мечтаела да празнува 75-годишен юбилей заедно с мъжа си.
Цялото семейство се събрало заедно, всички носели балони и цветя на леглата на родителите. След кратко празненство роднините се разотишли и оставили двойката да си почине.
Точно тогава Александър умрял, право в ръцете на своята жена. Тя го прегърнала и казала: „Виждаш ли, това е, което пожела. Умря в ръцете ми и аз те обичам. Обичам те, чакай ме, аз скоро също ще бъда там“. След 24 часа Дженет също починала.
Тази невероятна история се разпространила из целия свят. Такъв пример на преданост, вярност и любов не може да остави никого равнодушен, защото историята им е точно това, което всеки човек в този свят търси. За съжаление, не всеки успява да намери подобна любов.