Помните ли че в деството ядяхме топъл хляб с масло и чубрица?
– а спомняте ли си, че ръкавиците ни бяха вързани една за друга?
– и как строихме колиби от столове и одеяла?
– а помните ли, че като играехме на магазин в квартала най-богат беше този с най-много листа?
– кой не е вярвал като малък, че нощем играчките оживяват?
– а когато преписваше от книга в тетрадка, се стараеше да събереш в един ред повече, отколкото има в един ред от книгата.
– а помните ли, че когато взимахме някоя играчка със себе си в леглото за сън, си мислехме, че другите ще се обидят и накрая взимахме всички играчки?
– и че като деца с острилката наостряхте не само моливи, но и химикалки и флумастри?
– и как крещите от терасата по минаващите хора, а след това бързо залягате, за да не ви видят?
– а помните ли, че когато се къпехме, си правехме от косата различни фигурки и прически?
– а когато някое друго дете ви прескочи, се страхувахте, че няма да пораснете?
– и че „Кой пред мен, кой зад мен, кой на три крачки от мен, три пъти подред ще жуми“?
Това време отмина. За съжаление.