Автобусът е пълен до последната седалка, а през целия път 3-4 годишно момченце задава въпроси, на които бащата отговаря от рода на: „Това е трактор, той коси трева, това е резервоарът, там наливат бензина“ и т.н.
А на въпроса „Скоро ли ще стигнем до Петрич?“, бащата си дава вид, че гледа напред и казва: „Да, съвсем близо сме“. В общи линии така преминава диалогът.
А редом до автобуса пасат крайпътна трева две крави, млад бик и пет овце. Детето естествено се поинтересува от този своеобразен зоопарк и започва поредната си порция въпроси: Кои са те? Какво правят?
А бащата отговаря: това са крави, а онова са овчици, пасат трева, хранят се. В автобуса е пълна тишина и всички пътници неволно слушат.
И тук бикът се приближава към една от кравите, хвърля предните си крака върху нея и се опитва да се съвокуплява. Пътниците застиват в очакване и не им се налага да чакат дълго, защото звънкият детски глас изрича: „Татко, а какво правят?“
Последва потисната тишина, дори мухите престават да жужат и само след няколко секунди изчервеният от всеобщото внимание баща успява да промълви: „Гледат близо ли е Петрич“.
Експлозията от смях в автобуса навярно бе чута дори и в Петрич.