Имало две къщи една до друга. В едната по цял ден се чували викове, скандали, а в другата царяла тишина. Когато за пореден път мъжът се скарал с жена си, тя му казала: „Някога да си чул скандали и обиди от съседната къща? Не. Отиди и разбери как живеят те“.
Мъжът се скрил до прозореца на съседната къща и започнал да наблюдава. В съседния дом всеки вършел своята си работа, жената била в кухнята, мъжът пишел нещо на масата.
Звъннал телефон, мъжът се втурнал към коридора и, минавайки, бутнал една ваза, която паднала и се разбила. Мъжът паднал на колене и започнал да събира парчетата. От кухнята дотичала жена му, която също паднала на колене и започнала да събира парчетата.
Мъжът говорел на жената: „Извинявай, скъпа, бързах към телефона, бутнах вазата и я разбих“. „Не, скъпи, аз съм виновна, аз я поставих така, че да я бутнеш“.
Двамата се целунали, досъбрали парчетата и всеки продължил заниманието си.
Върнал се мъжът вкъщи, жена му се поинтересувала разбрал ли е тайната на тихия дом? „Да, узнах я, в тяхното семейство и двамата са виновни, а при нас винаги двамата сме прави“.
P.S. Не обиждайте близките си и и бъдете щастливи!