В живота има ситуации, в които човек не може да намери изход. Той просто не знае към кого да се обърне, какво да каже или направи.
Точно в такива моменти хората започват да търсят някаква могъща сила, за да получат отговор. Например прочетох история за момче, което написало писмо до Дядо Коледа. Той поискал вместо подарък, Дядо Коледа да излекува болната му сестричка.
Днес ще ви разкажем подобна история. Разказала я жена на своята страница в една социална мрежа.
В нейното семейство умряло куче на име Аби. Тя била на 14, разболяла се и времето й дошло Но 4-годишната дъщеря на семейството на име Меридит се разчувствала много и помолила майка и да напише писмо до Бог, за да го пита как живее Аби на небето.
Ето тук започва и нашата история… Ще ви я разкажем от името на майката на малката Меридит така като тя я е описала на своята страница.
„Както някои от вас знаят, преди месец семейството ни загуби куче на име Аби. То беше на 14 години. Дъщеря ми Меридит не успя изобщо да се примири с това събитие. Тя ме помоли да напиша писмо до Бог, за да разпознае Аби на небето и да се грижи за нея. Не ми остана друго, освен да хвана химикала и да пиша под диктовката на моето мъниче:
„Скъпи Бог,
Не можеш ли особено внимателно да се грижиш за нашето куче Аби? Тя умря вчера и се отправи на небето. Ние бяхме щастливи че с Твое разрешение тя стана наше куче, дори тогава, когато се разболя. Надявам се, че ще си играеш с нея. Тя много обичаше да си играе и да плува, докато болестта я победи. Изпращам Ти някои нейни снимки, за да можеш да я познаеш, когато пристигне. Липсва ми толкова много!“
С любов, Мередит Клер!
P.S. Мама написа думите под диктовката на Мер“.
Сложихме писмото и снимките в плик, посочихме домашния си адрес, а вместо адрес на получателя написахме: „На небето/до Бог“. Меридит ме помоли да залепя повече марки, тя се страхуваше, че писмото може да не стигне до адресата, все пак е толкова далеч.
На следващия ден помогнах на малката да пъхне писмото в една от кутиите на пощата.
След няколко дни Мер ме попита пристигнало ли е вече писмото. Казах, че според мен е пристигнало. След това цялото семейство заминахме на почивка в друг град, а когато се върнахме, открихме у нас на прага пакет в позлатена хартия.
В него беше книгата „Когато умре домашният любимец“. Освен това там намерихме писмо със забележката „Да се върне на подателя заради грешен адрес“, то беше разпечатано, но в него бяха запазени и текста, и двете снимки на Аби. Но видяхме и розов къс хартия, върху което пишеше следното:
„Скъпа Мер,
Мисля, че ще бъдеш щастлива да научиш, че Аби благополучно пристигна при нас. Със снимките й в ръка аз веднага познах твоето куче.
Искам да ти кажа, че тя повече не боледува. Душата й се е запазила също толкова млада и щастлива, както е останала тя в твоето сърце. Знай,ч е на нея й харесва да бъде твое куче. Но тъй като на небето нямаме нито телефон, нито има джобове, не мога да запазя твоето писмо Изпращам ти го обратно, за да можеш да си спомняш за своето куче. Освен това, искам да ти подаря книга, която ще ти помогне да се справиш със загубата.
Благодаря ти за прекрасното писмо. Благодаря на твоята майка, че го изпрати. Знай, че просто имаш страхотна мама!
С любов, Бог и специалният ангел, който записваше всички негови думи“.
Това е най-доброто събитие в живота ми. Не мога да разбера кой го е направил, но искам да благодаря на този човек. Стига ми да знам, че има някоя добра душа, която работи в нашата поща“.