Задължителен елемент на тоталитарната система е пропаганда на всички нива, дори и сред децата. Затова не е учудващо, че антисемитските книги през 30-те години в нацистка Германия са имали за цел да развиват в подрастващите омраза към неарийските раси, и особено към евреите.
Бог създал всички народи и им дал своя земя. Но след историята с фараона евреите нарочно се заселили в Германия (и то за дълго!) и започнали да пакостят. Водени, разбира се, от дявола – от кой друг?
Лихварството е лошо нещо, знайте, деца. Лихварят взел от бедния фермер не само 120 гулдена, но и цялата му ферма.
Аарон Кац прогонва от магазина си беден човек, който помолил за малко хляб.
Еврейският адвокат – това е целият ад и Израел в най-буквалния смисъл. Разорява те и те оставя без панталони! Страхувайте се!
По темата за похотливостта на лица от неарийска националност. Пазете се!
С еврейските лекари също е безпорядък. Всеки от тях се стреми да убие колкото се може повече гои, а ако например пък се разболее Изи Шниперсон – всички те, разбира се, отиват в немска болница!
Ние не купуваме играчки от еврейски магазини!
Да изгоним евреите от германските училища!
Немската жена не трябва да прислугва на съпругите на лихварите!
Но на фона на целия този ужас немските деца имат верен приятел – Юлиус Щрахйер (Щрайхер е партиен ръководител, издател на националсоциалистическия вестник „Дер Щюрмер“ и на антисемитски детски книжи, най-известна от които е „Отровната гъба“)
Сравнете, деца, немците и евреите. Е, сами виждате.
