Ако Хитлер бе спечелил Втората световна война, то незавидната участ нямаше да е само за евреите, но и за славянското население на Източна Европа, пише в статия за сайта Focus Харалд Видершайн.
Повече от 3 млн немски и над 600 хиляди войници на съюзническите сили се отправили през лятото на 1941 година на Изток. Настъпателната операция станала най-голямата за цялата история, отбелязват в статията. Първите седмици и месеци след началото на операцията били отбелязани феноменални успехи.
В началото на декември „войската на немския диктатор дошли съвсем близо до Ленинград и Москва. На юг почти напълно била нападната Украйна“, напомня авторът.
Хитлер отдавна жадувал за тази война. „Походът на Изток“ се замислял не като война в общоприетия смисъл на тази дума и се отличавал от плановете отпреди година, когато войските на Хитлер атакували съюзниците на Запад.
Диктаторът се стремял да унищожи ненавистното му явление „еврейски болшевизъм“ и да създаде „велика германска империя“. В началото изглеждало, че Хитлер успява блестящо да реализира своя замисъл.
Според замисъла на Хитлер германската империя трябвало да се разпростира до Урал: преселниците от немски произход трябвало постепенно да заселят цялата завоювана територия. Фюрерът мечтаел Германия еднолично да владее всички територии на Изток и да получи достъпо до гигантските запаси от нефт, зърно и работна сила.
„Местното славянско население го очаквала наистина чудовищна съдба“ – казва историкът Йоханес Хюртер от Института по съвременна история в Мюнхен. Жителите на завоюваните територии трябвало да станат роби, да бъдат депортирани в Сибир или да бъдат унищожени.
Разработваният от ръководството на СС генерален план „Ост“ предвиждал унищожаването на от 30 до 50 милиона души с цел създаването на необходимото пространство за преселването на 10 милиона немци.
Местните жители, които щели да останат живи, ги очаквала жестока съдба под камшика на самозваните „свръхчовеци“. Те трябвало да работят за тях, вегетиращи в непоносими условия, да гладуват, да не се съпротивляват и да се подчиняват на волята на „господарите“.
Още през 1940 година райхсфюрерът на СС Хайнрих Химлер изразил увереност, че ще е достатъчо, ако „неарийското население на Изток“ умее да си пише името и малко да смята наум. В училище щели да ги учат да се „подчиняват на немците, да бъдат честни и послушни“.
Още в кайзерова Германия, отбелязва авторът на статията, консервативният елит хранел надежди за колониално поробване на „източните територии“. А през 1920 година в книгата си „Моята борба“ Хитлер се хвали, че ще осигури достойно място на народа на Германия под слънцето и призовава да се погледне към Изток.
„Не е изненадващо, че плановете на нацистите се ползвали с масова подкрепа и одобрение. Шефовете на немската икономика, например, не били склонни да изпитват угризения на съвестта и потривали ръце в очакване на големия джакпот. Вермахта също се надявал да извлече изгода от завоеванията“ – се казва в материала.
След началото на войната немските завоеватели започнали да реализират своите чудовищни замисли. Пленената Полша станала експериментална площадка за изпробване на стратегии, предвидени за Съветския съюз.
В това, че Германия ще успее да спечели войната на Изток, ръководството около Хитлер в началото не се съмнявало. „И съвсем скоро след настъплението в Съветския съюз хитлеристка Германия започнала да активизира усилия за укрепване на военно-морския и военно-въздушния флот, за да се въоръжи за война с Англия и, възможно, със Сащ“ – пояснява Хюртер.
Но СССР не се оказал „колос на глинени крака“, както го виждал Хитлер. В края на 1941 година немските войски претърпели поражение в битката за Москва и „блицкригът“ претърпял поражение.
Не по-късно от 1943 година станало очевидно, че от плановете за създаване на „велика германска империя“ нищо няма да излезе. Тези чудовищни замисли вече стрували живота на няколко милиона души и е трудно да си представим какви още безкрайни страдания щеше да донесе победа на Хитлер в тази война, резюмира авторът.