Човешкият мозък е удивителен. Съвременните учени и твърдят, че способностите му и досега не са изучени. И с всеки ден сред тях възникват все повече неразрешени въпроси. Но дори и тези малко факти за мозъка, които вече са ни известни, поразяват. Ще ви разкажем за 5 парадокса, които влияят на нашия мозък, които всеки ден неусетно засягат живота ни:
Парадокс на Оруел
Джордж Оруел изучавал как езика влияе на мислите ни. В романа му „1984“ най-ужасните места носят красиви имена като „Министерство на любовта“ или „лагер на радостта“. Това довело факта, че героите вярвали, че отвратителните неща всъщност са прекрасни. А езикът, в който всички понятия значели абсолютно противоположното, нарекли новговор.
На пръв поглед изглежда, че това можело да се случи само в антиутопичен роман, но Оруел предупреждавал, че скоро самите ние ще започнем да използваме новговор.
И ето че наистина се случва – например когато гледаме реклама, в която реалността е прекалено украсена с помощта на претенциозни и красиви реплики.
Чесот нашият мозък получава информация от езика и вярва, дори ако тя е катастрофално далеч от истината.
Парадокс на ценностите
За първи път този термин се появил в икономиката, но днес го употребяват в различни сфери.
Опитайте се без да се замислите да отговорите на въпроса: кое е по-ценно – диамантът или чашата вода? Всеки човек вероятно ще отговори, че диамантът е много по-ценен.
Макар че ако питаме същото човек, прекарал много дни в пустата гореща пустиня, той ще каже, че колкото и да струва диамантът, водата е много по-скъпа.
Този парадокс доказва, че всички наши увлечения и пристрастия са сформирани под влиянието на околния свят.
Което значи, че всички наши мечти могат да се променят във всеки момент, ако например се преместим в друг град или попаднем в нова среда.
Редно е да се замислите: убедени ли сте в това, което цените , на 100%?
Парадокс на Кафка
В разказа на Франц Кафка „Посейдон“ царят на подводния свят седял на бюро и извършвал различни изчисления. Бюрократичната работа била толкова много, че властелинът на водата не можел да се измъкне от нея дори за секунда, за да започне наистина да управлява своето царство.
Разбира се, Посейдон можел да остави канцеларската работа на някой друг, но той не мислел, че друг можел да се справи с нея. По този начин той станал заложник на собственото си его, считайки се за най-умния цар, макар всъщност да не е така.
А сега се замислете: колко често се отказваме от истинския живот заради това, че мислим, че никой не може да се справи по-добре от нас с проблемите?
Парадокс на единодушието
За този парадокс често споменават по време на разследване на заплетени престъпления. И звучи така: колкото повече хора единодушно са на едно мнение, толкова по-голяма е вероятността, мнението да е грешно.
Просто така е устроен нашият мозък: постоянно неосъзнато се съгласяваме с мнението на болшинството хора.
Да допуснем, че сте дошли на разпознаване на престъпник и не сте напълно уверени кой от заподозрените всъщност е извършил престъплението. И всички останали свидетели веднага посочват друго лице.
В този случай вие не само ще сте съгласни с тях, но и ще сте абсолютно сигурни, че постъпвате правилно. Защото тълпата не може да греши.
Парадокс на Платон
Тази притча измислил Платон, за да покаже колко глупави и невежи могат да бъдат хората и колко сложно е това да се поправи.
Представете си, че сте затворници, които от самото си раждане живеят в тъмна пещера. Всичко, което виждат са сенки, появяващи се на стената на пещерата. На всички тъни фигури те дават имена. „Дърво“ наричат сянката на дървото, „куче“ – сянката на кучето.
Ако изведнъж затворените се окажат на свобода и видят истинско дърво и истинско куче, те няма да повярват, че тези странни неща са наистина дърво и куче. По този начин затворените винаги стават заложници на собствения си житейски опит.