Какво се случва с човек, когато умре?
Този въпрос вълнува мнозина: медиуми, духовници и обикновени хора.
Никой не може да даде точен отговор, остава само да предполагаме и да изграждаме догадки, основавайки се както на научни факти, така и на с нищо необосновани данни.
Известният екстрасенс и автор на бестселъри като „Разговор с небесата“ и „Изцеление на скръб“ Джеймс Ван Праа има своя теория.
Според него когато Духът се освобождава от тежестта на физическата черупка, (която ние наричаме тяло), се случва следното: ние усещаме облекчение.
Това чувство е много сходно с това когато шофьор излиза от счупен автомобил или когато сваляме от раменете си тежкото палто и го оставяме да падне на земята.
Що се касае до физическите усещания, то няма никаква болка когато душата напуска тялото.
И така, какво усеща човек, когато умира?
1. Пробуждане
Човек внезапно изпитва зашеметяващо чувство на мир, щастие и любов.
2. Присъединяване
Никой никога не умира в самота.
Вашите роднини и близки, с които сте създавали връзки любов през целия си живот, ще дойдат, за да се срещнат с вас.
Те са се приготвили за вашето връщане у дома, затова може да си представите невероятното чувство на радост, когато се връщате вкъщи.
3. Посещение на собственото погребение или помен
Душата на всеки починал винаги присъства на помена и собственото погребение. Понякога роднините усещат това.
Това означава, че дори ако формалната церемония отсъства като такава, душата на покойника ще бъде близо до своето семейство.
Тя ще се намира в обкръжението на близки и любими хора поне няколко дни след прехода й към другия свят.
4. Обзор на земния живот
След връщане в духовния дом всеки от нас преразглежда своя земен живот.
Човек вижда, чувства и преживява всеки свой опит, случил му се в телесната черупка.
Той отново „преживява“ всяка мисъл, действие и дума, които е създал за другите и за себе си по време на живота си на Земята.
И ако към някого сме се отнесли недоброжелателно, ще усетим това отношение после върху себе си.
5. Живот в радост
Душата на всеки починал получава достъп до творчески начинания.
Например ако човек през живота си винаги е искал да свири на пиано, но не е могъл поради някаква причина да изпълни тази си мечта на земята, той може да го направи на небето.
Душите на умрелите могат да имат всичко, което пожелаят…
Ако някой е искал да има деца на земята, но не е могъл да стане родител по силата на обстоятелствата, в царството на Духовете могат да открият, че са сурогатни родители на деца, нуждаещи се от ръководство и мъдрост.
Точно такава трактовка на прехода на душата от единия свят в другия дава Джеймс ван Праа.
Общувайки с душите на покойници повече от 30 години, той е станал истински ценител и експерт в тази област.
По негово мнение, колкото повече той научава за смъртта, толкова повече разбира, че краят на живота е само физически завършек, един вид илюзия преход в друго измерение.
А душата на човек никога не умира.
Тя просто оставя своето земно тяло заради своята следваща „задача“.