Има места, където жените са всичко друго, но не и слабият пол. Ето няколко примера по света, че матриархатът не е илюзия:
Умоджа
Кенийското селце Умоджа е основано през 1990 г. от жени от племето самбуру, които по този начин изразили протеста си срещу семейното и общественото насилие. До 2006-а г. към него се причислявали 50 представителки на нежния пол и около 220 деца. „Председател на колхоза“ се явява основателката на Умоджа Ребека Лолосоли, на която принадлежат основните идеи за заниманията на жените и начините за тяхното развитие и просперитет.
Жените се присъединяват към Умоджа, защото в свето племе са били редовно пребивани и малтретирани от мъжете си. “Накрая го напуснах, защото едва вървях.”, разкрива 40-годишна представителка на организацията.
Жителките на еманципираното село се препитават с направата и продажбата на многоцветни мъниста, а също така варят и слабоалкохолно пиво, подобно на бирата.
В Умоджа има училище, където ходят не само децата, но и неграмотните възрастни обитателки. Специално за жертвите на побой се провеждат уроци, в които се говори за правата на жените, за равенството между половете и им дават съвети как да предотвратяват насилието.
Мъжете се появяват в селцето като наемни работници, които трябва да пасат добитъка или да вършат друга тежка работа, а също така се използват и за създаване на потомство. Порасналите юноши пък са длъжни да напуснат Умоджа при навършване на пълнолетие.
Минангкабау
Възможно ли е жени да са в господстващо положение в мюсюлмански свят? Явно да, защото в индонезийската етническа група минангкабау доминираща роля има именно жената. Според местната традиция земята, имотите и имената се предават от майка на дъщеря. В деня на сватбата булката взима младоженеца от дома му, за да го представи на своето семейство. След развода пък цялото имущество става собственост на жената, а, досещате се, при нея остават и децата.
Канябаке
Един от най-малките острови от архипелага Бижагош, разположен край бреговете на Гвинея-Бисау, Канябаке си е отстоял правото на независимост от португалците и е успял да запази традицията наследството да се предава по майчина линия. Имената на местните деца се избират от майките. Дори встъпването в брак не гарантира на мъжа и най-малка власт в семейството.
Хучитан
В Хучитан, малък град в южната част на Мексико, който се явява един от центровете на древната култура на сапотеките, господстват дамите. И това въпреки дълбоко вкорененият католицизъм в страната. Представителките на нежния пол там не са само гарант на семейната фамилия, но са и тези при които отива цялото наследство. Жените в Хучитан участват активно и в обществения живот – Худит Лопез, например, създала асоциация за бора срещу СПИН.
„Страната на жените“
На брега на езерото, разделящо на две китайските провинции Съчуан и Юнан, удобно се е разположила „страната на жените“. Селата, пръснати около брега на езерото, повече от 1500 години се обитават от малкия етнос мосо. Днес, според документите, в провинция Съчуан живеят около 45 хиляди души.
За тази страна казват, че е „последният матриархат в света“. Глава на семейството на тази територия е жената – в нея са всички средства, наследени от бабата към майката и от майката към най-голямата дъщеря. Жените живеят отделно от мъжете, влюбените двойки също са разделени. Такъв вид брак при китайците се нарича „цзоухун“: когато съпругът през нощта посещава дома на своята жена и се връща вкъщи преди залез слънце.
Съзряването сред народността мосо идва на 13 години, а девойките встъпват в брак някъде на 18-20 години. За разлика от другите китайски групи, мосо могат да имат по 3 деца без да плащат данъци. От 1990 г. насам „страната на жените“ се превърна в известна туристическа забележителност.