Някои философски въпрос са толкова сложни, че могат буквално да ни загубят в собствените ни мисли, докато се опитваме да ги разрешим. Но в същото време те са отлична тема за обсъждане в компания. Този вид философски въпроси е получил името мислени експерименти.
По принцип, е невъзможно поради физически или етически причини да се проведат подобни експерименти в реални условия. Затова и не може да се дадат правилни отговори на въпросите.
Парадоксът „Гранд-хотел“
Парадоксът „Гранд-хотел“ е призван да обясни свойството на безкрайните множества. Представете си хотел. А сега се опитайте да си представите, че в него има безкрайно количество стаи, в които са отседнали безкрайно количество гости. Отивате на рецепцията и питате има ли свободни стаи.
За съжаление, се оказва, че безкрайният брой стаи вече е зает от безкраен брой посетители.
Но на администратора му хрумва да премести госта от стая номер 1 в стая номер 2. И така безкрайно количество гости се придвижва напред с един номер по безкрайното количество стаи.
Даденото решение изглежда доста разумно. Но първоначално в хотела е имало само безкрайно количество стаи, а сега вече има безкрайно количество стаи плюс още една допълнителна стая. Кое от тези две количества стаи се счита за наистина безкрайно?
Бръмбарът в кутия
Лудвиг Витгенщайн (1889-1951) е известен австро-британски философ. Публикуваната след смъртта му през 1953 година книга „Философски изследвания“ станала една от най-важните философски книги за XX век. Витгенщайн станал и автор на известния мислен експеримент „Бръмбар в кутия“.
Философът предлага да си представим група хора, всеки от които има кутия със съдържание – „бръмбар“. Никой от тях не може да види какво има в кутията на другите участници.
Всеки трябва да опише своя бръмбар, но може да говори само за своя бръмбар, тъй като бръмбарите в другите кутии могат да са различни. След някое време думата „бръмбар“ придобива нов смисъл“: „съдържимото в другата кутия“.
Умственият експеримент ни кара да се замислим за това как да опишем собствения си уникален опит. Бръмбарът буквално е нашите мисли, ние не можем да знаем какво чувстват или усещат другите.
Затова, ако някой каже, че го боли или че обича някого, ние никога няма да разберем какво значи това и приличат ли тези чувства на нашите собствени.
Проблемът с вагонетката
Един от най-популярните мислени експерименти в областта на етиката е „Проблемът с вагонетката“.
Същината на експеримента е следната. Вие сте водач на вагонетка, на която са отказали спирачките. Точно пред вас виждате 5 човека, привързани към релсите.
Можете да насочите вагонетката по друг път, където на релсите е завързан само един човек. Изправени сте пред морална дилема: ако не направите нищо, ще умрат петима, но ако направите опит да ги спасите, ще пожертвате един невинен човек. Изборът е един от най-трудните философски въпроси.
Машина за производство на личен опит
Този експеримент бил разработен от философа Робърт Нозик („Анархия, държава и утопия“, 1974).
Да допуснем, че има устройство, благодарение на което ще можете да получите абсолютно всякакъв опит.
Програмирайки машината, ще можете да научите или да се обучите във всичко, което пожелаете. В тази машина се случва стимулация на мозъка, след която във вас се появява чувство, че всичко е било програмирано. Освен това, вие дори няма да подозирате, че тези спомени са неверни.
За вас всичко ще изглежда така, сякаш продължавате да живеете обичайния си живот. Свързването към устройството ще ви избави от страданието, тежката работа и усилията, правейки живота идеален. Въпросът е ще се включите ли?
Мнозина предпочитат да не го правят, защото този идеален живот не е истински. Но каква е разликата?
Корабът на Тезей
Един от най-древните мислени експерименти по право е парадокс на име „Корабът на Тезей“, който бил описан в работите на Плутарх.
Трябва да си представите кораб, който плава вече сто години благодарение на своевременен ремонт. Щом една от дъските остарее и започне да гние, я заменят с нова. И така, докато всички части на кораба не бъдат заменени с нови.
Въпросът е следният: „Явява ли се ремонтираният кораб същият като кораба на Тезей?“ Ако това не е същият кораб, т в кой момент точно той се е превърнал в нещо ново?
Същото може да се попита и за човека, защото всяка наша клетка с времето се възстановява и накрая от старите клетки не остава нищо.
Това значи ли, че сега сме напълно нови хора? А ако не, то благодарение на кое оставаме същите хора в продължение на целия ни живот?
Заключение. Дългият размисъл върху тези филоофски проблеми могат да причинят главоболие. Но те зачеркват интересни морални и етнически проблеми. И ни карат да се замислим над съществуващата реалност, смисъла на живота и над това кои сме ние всъщност.