Приямвада Натараджан е професор по астрономия и физика в Йейлския университет. За своя принос в изследването на тъмната материя, тъмната енергия, черните дупки и други астрофизични обекти, тя е получила много научни награди и престижни звания. Тя знае за Вселената това, което ние не знаем, и е готова да сподели своите открития и тайни в книгата „Карта на Вселената: основните идеи, които обясняват устройството на космоса“.
Тайна №1. „Неподвижните“ звезди се движат
От древни времена се радваме на величието на нощното небе, съставено от хиляди неподвижни светлинни точки – звезди, които се издигат и залязват едновременно.
През 1718 г. обаче Едмънд Халей, вторият по важност астроном в Кралство Великобритания, открива, че координатите на звездите постепенно се променят. Например звездите Сириус, Арктур и Алдебаран са се отдалечили от местата, описани от древногръцкия астроном Хипарх преди около 2000 години. Очевидно „фиксираните“ звезди блуждаят.
Тайна №2. Не сме единствените
През 20-те години били открити други галактики. Станало ясно, че Млечният път е само една група от звезди сред мнозина други. Днес имаме изображения и данни за няколко милиона галактики.
Много галактики са толкова далечни, че тяхната светлина, която виждаме, е възникнала, когато Вселената е била в зачатъчно състоения. Тоест на възраст от милиард години при сегашните 13,8 милиарда.
Тайна №3. Гърците разклатили теорията за създаването на света
Едва по времето на древните гърци човешкият мироглед започва да разчита на логика, информация и факти. Появата им на световната сцена разклатила теорията за създаването на света, според която Вселената си почивала на гърба на костенурка, която била подкрепена отдолу от друга костенурка … и т.н.
Това схващане (понякога с леки вариации) преобладава до 6-ти век. пр.н.е. Но в сравнение с известните градове и царства на Античността, включително Йерусалим и Вавилон, зараждащият се гръцки свят носел нещо съвсем различно, ново и стремително.
Тайна №4. Компасът е изобретен заради фън шуй
Магнитният компас, изобретен в Китай около 200 г. пр. н. е., станал инструментът, който в крайна сметка оказва голямо влияние върху геодезията. Произведени с помощта на магнитна желязна руда, материал, който се намира естествено в магнетитовата руда, тези устройства реагират на земното магнитно поле.
В онези дни обаче компасите се използвали само като фън шуй инструменти, тоест те помагали за хармонизирането на околното пространство. Едва около 1040 г. китайците започват да използват компасите за навигация по суша, включително за военни цели. Трябвало да минат още сто години, докато компасът почне да бъде използван от моряците.
Тайна №5. Земната окръжност е измерена през най-дългия ден
Една от първите забележителности в картографията станало измерването през 240 г. пр. н. е. на обиколката на Земята от гръцкия астроном Ератостен. Той забелязал, че в град Сиена (днешен Асуан, Египет) няма лятна сянка по време на лятното слънцестоене по обяд.
Той знаел, че в Александрия, родният му град, разположен под Нил в северен Египет, в същия ден Слънцето не се намира строго по вертикала над града. Затова той измерил разликата в позицията на светилото, като изчислил ъгъла, който хвърлял сянка върху висока кула в Александрия.
С помощта на геометрията и разстоянието между градовете, които му били известни, той получил обиколката на Земята, само с 16% отличаваща се от днешната й стойност, или с около 40 000 км.
Тайна №6. Математиката дала нови възможности за изучаване на космоса
През II век. астроном, математик, картограф и астролог от гръцко-египетски произход на име Клавдий Птолемей направил следващата стъпка в разбирането на движението на небесните тела.
След като наследил от Хипарх данните отпреди 300 години, той сравнил всички астрономически таблици и геометрични модели на гръцките учени под формата на изчерпателен трактат – „Алмагест“. Но Птолемей не просто събрал данните. Той създал нов модел на небето, който отговарял на всички тях!
Физическият модел на света на Птолемей се състоял от вградени сфери и неговите сложни таблици позволили да се изчислят бъдещите позиции на планетите. За всяка планета той използвал четири наблюдения за дълъг период от време, което дало максимално предимство при измерване на техните цикли.