Якоб и Вилхелм Грим са знаменити събирачи на приказки, лингвисти и изследователи на народната култура. С тяхното име е свързан най-пълният сборник от немски вълшебни истории, издаден през 1812 година. Братя Грим са направили много не само за културата на собствената си страна, но и са заложили основите на изучаването на фолклора като цяло. Ето 7 факта за любимите ни разказвачи на приказки:
1. Почти винаги под словосъчетанието „братя Грим“ се разбира само Якоб и Вилхелм, но всъщност в семейството са били девет деца, осем от които – момчета. Едното умряло като бебе, а друго – например Лудвиг Емил Грим постигнал успехи в съвсем друга област – той станал известен гравьор.
2. Бащата на известните фолклористи умрял много рано, Яко бил едва на 11 години, но точно той, като най-голям сред децата, трябвало да храни семейството. Все пак Якоб бил винаги верен на призванието си и вече като възрастен често отхвърлял по-доходоносни, но не толкова интересни длъжности.
3. Въпреки своите политически възгледи (Якоб и Вилхелм били монархисти), братята се присъединили към група професори, които се обявили за отмяна на Конституцията на кралство Хановер (т.нар. „Гьотингенска седморка“).Всички участници от „седморката“ били уволнени от Гьотингенския университет, а трима от тях, в това число и Якоб, трябвало да напуснат страната, като наказанието било за цял живот. Впоследствие от Хановер си тръгнали и другите професор.
4. Якоб и Вилхелм Грим не били първите, които се обърнали към жанра немски приказки. Новаторството на братя Грим се състояло в това, че те публикували приказките именно в „народен“, некоригиран вид. Като творчески настроеният Вилхелм бил привърженик на литературното адаптиране на текстове, но по-големият брат успял да го разубеди.
5. Като талантливи лингвисти Якоб и Вилхелм били едно от основоположниците на германистиката (област от филологията, изучаваща германските езици). Якоб формулирал закон за първото германско движение на съгласни, нарече „законът на Грим“.
6. Още една иновация на братята станала разделянето на поезията на естествена и изкуствена. Естествената, според тях, е създадена от народа, а изкуствената – от човека. При това, последната винаги стои едно ниво под първата. Вниквайки в идеята, впоследствие Вилхелм твърдял, че народната поезия е гола и носи в себе си образа на Бог.
7. Към края на живота си братята се занимавали с създаването на първия речник на немски език. Филолозите често съотнасят времето на смъртта си с работата над буквите: Вилхелм починал в края на декември 1859 година, едва завършвайки буквата D, a Якоб, надживявайки брат си с четири години, починал буквално върху бюрото си, докато работел над думата Frucht (плод).