През 1902 година американецът Чарлз Хатфийлд измислил тайнствена смес, с помощта на която можел да предизвиква дъжд. Така поне заявявал самият откривател. В състава на сместа влизали 23 вещества, които се загрявали в огромни палети и, изпарявайки се в атмосферата, предизвиквали дъжд.
След две години Хетфийлд започнал широка рекламна компания на изборетението си. Чарлз проумял, че в Калифорния където живеел по това време, фермерите са готови да платят немалко пари, за да спасят реколтата си от сушата.
Впрочем, фермерите се отнасяли доста скептично към заявките на Хатфийлд относно това, че може да предизвиква дъжд по всяко време и дори се обзаложили с него. Тогава Чарлз с помощта на брат си Пол построил дървена кула, върху която и провел своя експеримент.
Удивително, но резултатът не закъснял: веднага „дотичали“ облаци и дъждът полял обилно фермерските полета. Така изобретателят получил своята първа печалба.
Слуховете за „продавачът на дъжд“ бързо се разпространили из цялата страна и Хатфийлд започнал редовно да получава поръчки. Например, през 1915 година Чарлз подписал изкусителния договор за 10 000 долара, според който той трябвало да запълни водохранилището в Сан Диего.
И наистина, скоро след пръскането със сместа, чиято формула Хатфийлд държал в строга тайна, над Сан Диего се излял страшен порой, водният поток отнесъл железопътни линии, множество домове, загинали над 20 души. Общите щети бил около 3,5 милиона долара, а самият изобретател получил призовка от съда.
Всичко за Хатфийлд завършило благополучно, съдът решил, че човек не е способен да управлява небето, а страшният порой е просто съвпадение. Истината е, че след този съдебен процес популярността на Чарлз Хатфийлд само нараснала.
Буквално го залели с поръчки. През 1929 година към него се обърнало дори правителството на Хондурас с молба да спре обширните горски пожари. Като цяло Хатфийлд провел около 500 успешни експеримента, но в годините на Великата депресия бизнесът му рухнал – в края на 20-те – началото на 30-те години на миналия век, в Съединените щати имало ужасна икономическа криза и на хората не им било до „магьосника Хатфийлд“. Наложило му се дори да продава шевни машини.
Продавачът на дъжд починал през 1958 година и бил погребан в Калифорния. Тайната „формула на дъжда“ той отнесъл със себе си. Мнозина скептици се съмняват, че такава формула е съществувала изобщо и са склонни на версията, че преди да пристъпи към предизвикването на дъжд, Хатфийлд щателно изучавал климатичните особености на дадения регион, което значи, че щяло да има дъжд и без неговата намеса.