Разказът на Пол Уилърд „Старият телефон“ е една невероятна искрена и топла история. Тя за пореден път ни напомня, че за човек не са важни престижът, славата ли богатството – нашите сърца се сгряват от доброта и любов. В Webmiastoto се надяваме, че в живота всеки ще намери своя „Оператор Бъдете Добри“.
Бях съвсем малък, когато вкъщи се появи телефон – един от първите телефони в нашия град. Помните ли онези големи обемисти кутии-апарати?
Все още бях малък на ръст, за да стигна до лъскавата слушалка, висяща на стената, и винаги гледах очарован как родителите ми разговарят по телефона.
По-късно разбрах, че вътре в тази удивителна слушалка седи човек, когото наричат: Оператор, Бъдете Добри. И няма на света нещо, което този човек да не знае.
Оператор, Бъдете Добри знаеше всичко – от телефонните номера на съседите до разписанието на влаковете. Моят първи опит да общувам с този джин в бутилка дойде, когато бях сам вкъщи и си ударих пръста с чук.
Да плача нямаше смисъл, защото вкъщи нямаше никой, за да ме съжали. Но болката беше силна. И тогава аз сложих стол до телефонната слушалка, висяща на стената.
– Оператор, Бъдете Добри.
– Слушам.
– Знаете ли, ударих си пръста… чук…
И тогава заплаках, защото имах слушател.
– Мама вкъщи ли е? – попита ме Оператор, Бъдете добри.
– Няма никой- промърморих аз.
– Кръв има ли? – попита тя.
– Не, просто боли много.
– Има ли лед вкъщи?
– Да.
– Можеш ли да отвориш кутията с лед?
– Да
– Приложи кубче лед към пръста – посъветва ме гласът.
След тази случка звънях на Оператор Бъдете Добри във всеки случай. Молех за помощ да си правя уроците и научавах от нея с какво да храня хамстера.
Веднъж канарчето ни умря. Веднага позвъних на Оператор Бъдете Добри и ú съобщих тази тъжна новина. Тя се опита да ме успокои, но бях неутешим и попитах:
– Защо става така, че красивата птичка, която носеше само радост в семейството ни със своето пеене, трябваше да умре и да се превърне в малка топчица, покрита с пера, лежаща на дъното на клетката?
– Пол – каза ми тихо тя, – винаги помни: има и други светове, където може да се пее.
И някак си веднага се успокоих.
На другия ден позвъних все едно нищо не се беше случило и попитах как се пише думата fix.
Когато станах на 9, се преместихме в друг град. Скучаех по Оператор Бъдете Добри и често си спомнях за нея, но този глас принадлежеше на стария обемист телефонен апарат в моя предишен дом и никак не я асоциирах с новия лъскав телефон на масата в хола.
Като тийнейджър също не забравих за нея: споменът за защитеността, която ми даваха онези диалози, ми помогнаха в моменти на объркване и загуби.
Вече възрастен можех да оценя колко търпение и такт е проявявала, разговаряйки с малчуган.
След няколко години, след завършване на колежа, минавах през своя роден град. Имах само половин час до излитането на самолета.
Без да се замислям отидох до телефона-автомат и набрах номера:
Удивително – нейният глас, толкова познат, отговори. И тогава я попитах:
– Ще ми подскажете ли как се пише думата fix?
Отначало – дълга пауза. След това последва отговор, спокоен и мек, както винаги:
– Мисля, че пръстът ти вече е оздравял този път.
Засмях се:
– О, наистина сте Вие! Интересно, досетихте ли се колко много значеха за мен нашите разговори!
– А на мен ми е интересно – каза тя – знаеше ли ти колко много значеха за мен позвъняванията ти. Никога не съм имала деца и твоите позвънявания бяха за мен такава радост.
И тогава ú разказах колко често се сещах за нея през всичките тези години и попитах може ли да се видим, когато дойда пак в града.
– Разбира се – отвърна тя. – Просто позвъни и потърси Салли.
След три месеца пак минах през този град.
Отговори ми друг, непознат глас:
– Оператор.
Помолих да повикат Салли.
– Неин приятел ли сте? – попита гласът.
– Да, много стар приятел – отговорих аз.
– Много ми е мъчно, но Салли почина преди няколко седмици.
Преди да успея да затворя слушалката тя каза:
– Чакайте малко. Името Ви Пол ли е?
– Да.
– Ако е така, то Салли остави бележка за Вас в случай, че позвъните… Позволете ми да Ви я прочета ? Така… в бележката е написано:
„Напомни му, че има други светове, в които може да се пее. Той ще разбере“.
Благодарих ú и затворих слушалката.