Учете децата на правилно отношение към животните. Това ще ги направи истински щастливи.
Просто един случай от живота
Повече от всичко на света обичам деца и кучета. Така се случи, че днес сутринта видях на спирката едно бездомно куче, което изглеждаше като дама на преклонна възраст. Трудно можех да я нарека гладуваща, заради закръглените й страни, а рижият й цвят по някакъв начин извикваше асоциации с игривост.
Беше разбираемо, че „дамата“ вече е много опитна. Наблюдавах как посрещаше с опашка всеки минувач с надеждата да получи от него малко храна, но всички я игнорираха, а някои дори се отдръпваха.
Проследих я с поглед, тя се отдръпна по-надалеч, сякаш нищо не се е случило и отново замаха с опашка, посрещайки поредната „жертва“. Наблюдавах 3 минути как рижата просякиня си тикаше носа в различни хора.
Наблизо стояха майка със син. Момчето беше на вид на 4 години. Виждайки кучето, той не знаеше как да се държи с него. Уплаши се, отдръпвайки се от него, и вдигна юмручета… а когато кучето изръмжа, майка му веднага се обади: „Сега как ще те ухапе! Ще ти ръмжи „Р-р-р-р-р“.
И тук кучето седна до мен. Стана ми мъчно, че не бях взела храна със себе си. Затова просто почнах да я чеша зад ушите, говорейки: „Кое е красивото момиче? Кое е това добро момиче?“
„Красивото момиче“ ме дари с такъв кефски поглед, че ми се стоир, че се усмихна, а когато си махнах ръка, тя отново си мушна носа, сякаш искаше да каже: „Защо спря? продължавай, давай“. И тук чух детското гласче: „А може ли и аз да го погаля?“ Аз: „Погали го, ако искаш…“
Помислих си, че майка му сега ще ме убие, но сгреших. Тя се направи, че нищо не вижда. Стояхме и просто галехме кучето, което се побърка от това, че го галят, а момчето изпитваше див възторг. Когато кучето легна на земята, той дори извика от удоволствие: „А какво прави то?“ Казах: „Иска да го почешат по корема. Толкова й харесва, че я галят, че се чувства като пале. На кучетата трябва да се дарява любов, иначе хапят… и не само с кучетата е така“.
И ето ние „дарявахме любов“ на това улично куче пет минути на спирката. През цялото това време момченцето си мислеше за нещо, а после стана, приближи се към мен, прегърна ме за коленете и погледна нагоре към мен със сините си очи. Вече се изненадах: „Това какво е?“ Той каза: „Това е любов“.
Обърнах се към майка му, която все още се правеше, че чете нещо в телефона, но вече не можех да сдържа усмивката си. Каза: „Любовта е хубаво нещо“.
Някак си веднага дойде моя автобус и се качих, а самата мислех за това колко заразителни са емоциите и как лесно се предават. Хубаво е, че децата и кучетата не могат да го скрият. Получи се така, че ми върнаха любов и заради това през целия ден бях в добро настроение.
Предполагам, че момчето и майка му също. :)