Един от основополагащите принципи на нашия живот е ефектът на Дънинг-Крюгер.
Този ефект се състои в следното „Хората с ниско ниво на умения правят погрешни заключения и вземат лоши решения, но не са в състояние да осъзнаят грешките си поради ниското си ниво на умения.“
Нека дешифрираме: липсата на разбиране на допуснатите грешки води до убеденост в собствената правота и следователно до повишаване на доверието в решенията и в себе си, както и до осъзнаване на своето превъзходство. Тоест, ако един човек е достатъчно глупав, за да разбере, че е глупав, то той ще се смята за по-умен от другите.
По този начин ефектът на Дънинг-Крюгер е психологически парадокс, с който всички ние често се сблъскваме в живота: по-малко компетентните хора се смятат за професионалисти и за голямата работа, докато по-компетентните хора са склонни да се съмняват в себе си и своите способности.
Колкото по-ниско е нивото на компетентност, толкова по-високо е самочувствието.
Отправна точка на своето изследване Дънинг и Крюгер наричат известните твърдения на Чарлз Дарвин „Невежеството по-често поражда увереност, отколкото знанието“.
Бертран Ръсел пък е казал: „Едно от неприятните неща на нашето време е, че онези, които са уверени, са глупави, а онези, които имат някакво въображение или разбиране, са изпълнени със съмнение и нерешителност.“