През 1811 година любимият котарак на френския фармацевт и химик-технолог Бернар Куртоа помогнал на своя стопанин да открие йода. Обикновено котаракът седял върху раменете на стопанина си.
Веднъж Бернар обядвал както често се случвало в лабораторията си. Котаракът се бил разположил на законното си място, но изведнъж решил да скочи от раменете върху пода. По принцип той си и попаднал там, но при приземяването си бутнал няколко бутилки от масата.
В тези бутилки Куртоа държал разтвори за опити. В едната имало сярна киселина, а в другата бил приготвил суспензия от морски водорасли, в които се съдържал натриев йодид. Йодът и котаракът се срещнали, по-точно котаракът разбил тези бутилки, а течностите се излели и се смесили.
Започнала бурна реакция, котаракът предвидливо се оттеглил, а от пода се заиздигали синьо-виолетови пари, които осветили мебелите в черно-виолетови малки кристали. Тези кристали имали металически блясък и остра миризма и дали началото на най-новия химичен елемент – йода (от древногръцката дума за виолетов „йодос“).