През 14 век практически целият цивилизован свят бил обхванат от чудовищна епидемия от чума. Това била Втората пандемия, наречена в Европа „Черната смърт“. В ужасяващите условия се труели персонажи, известни като чумни доктори.
Хайде първо да уточним какво е това чума. Това е инфекциозно заболяване с естествен произход. Най-често се пренася от гризачи и техните бълхи. Между хората е много заразно и при липсата на лечение има почти 100 % смъртност.
Какво е представлявала Европа през 14 век? Спомнете си всички стереотипи за Средновековието. Мръсотия, мрак и фанатична вяра в Господ. И простолюдието, и благородниците пренебрегвали елементарната хигиена, заради която имали адска миризма и често страдали от паразити. Тоест от въшки и бълхи.
Градовете представлявали зловонни клоаки, нападнати от плъхове. Гризачите почти без страх тичали по улиците, влизали в домовете, хранели се и се размножавали. Естествено, имало и относително чисти градове, но липсата на канализация и пренаселеността пречели.
Трябва да отбележим, че през първата половина на 14 век европейците били измъчвани от променлив климат. Реколтата често загивала ту от сушата, ту от хладни проливни дъждове. Гладът погубил много хора и намалил имунитета на живите. Като прибавим и постоянните войни, може да отбележим значително намаляване на населението.
Естествено, при такива условия различните заболявания бълвали едно след друго. Европа по това време страдала и от проказа и едра шарка. Адекватни средства за борба с тях е съществували, като самите хора предпочитали молитви за лечение.
Появата на бубонната чума станала истински шок за европейците. Неведомата болест се разпространявала много бързо, както изглеждало даже през стените, а заболелите почти неизбежно умирали в мъка за няколко дни. Суеверният и набожен народ веднага заговорил за небесно наказание, а великите умове в онези години били като слепи котета и се губели в догадки.
Средновековната медицина е обширна тема толкова нелепа, колкото и страшна. За методите на „изцеление“ може да се напише отделна статия. Достатъчно е да се каже, че тогавашните лекари имали съвсем повърхностна представа за природата на заболяванията.
Освен това им липсвала практика, възникнала от недоверието на простолюдието и подозрителното отношение на църквата. Но чумата разтресла всички. Всичко било разблъскано от своите места и медицината най-накрая се запромъквала в непрогледния мрак на невежеството.
Появили се стотици хиляди гниещи от инфекцията хора. И стотици хиляди трупове. На църковните служители вече не им било по силите да призовават хората към смирение на фона на ширещата се смърт. Миряните се нуждаели от помощ, която оказвали придошлите чумни лекари.
Облечени в черна роба, закриваща цялото им тяло, лекарите носели причудливи маски с подобие на птичи клюн. Маската закривала цялото лице, без да броим очите, а „клюнът“ наподобявал респиратор. В него пъхали ароматни билки и напоен парчета плат, за да възпрепятстват проникването на заразата.
Мнозина вярвали, че миризмата, по-силна от вонята на болните и покойниците може да ги предпази от чумата. Уви, това не било така.
Често в ръцете на чумния доктор можело да се види сонда, с помощта на която проверявал пациентите. Често се използвали кърпа или кожени ръкавици. Но тъй като чумните доктори не само общували с болните, но и често погребвали умрелите, до които роднините не смеели да се приближат, заболеваемостта и смъртността сред тях била значителна.
Методите на лечение съответствали на средновековните, но често носели и експериментален характер. Състоятелните хора можели да си позволят процедури като кръвопускане, пиявици, запарки, вдишване на „ароматен“ дим, обгаряне.
Известният френски хирург Ги дьо Шолиак сам заболял от чума, но оцелял. Откривайки симптомите у себе си, той се изолирал от околните и сам се излекувал.
Поне веднъж седмично лекарят разчленявал собствените си бубони, изстисквал съдържанието им и ги изгарял. Затова се изисквало огромно мъжество, защото бубоните са подути лимфни възли, където се размножава бактерията Yersinia pestis. По-натам той прилагал този метод към доброволци с променлив успех.
Лекарите имали постоянни трудности в общуването с църквата. Устойчиво било мнението, че ако човек се изцели, то това е заради Божията помощ, а ако умре – не му е помогнал лекарят.
Още проблеми създавали и самите пациенти. Съществувала практиката „аскетизъм“, когато вярващите ограичавали себе си от всички земни блага, а за измиване забравяли съвсем.
По онова време било в реда на нещата да срещнеш човек, също толкова запуснат колкото и вонящ клошар в метрото. С тази разлика, че тогава по-често уринирали не в панталоните си, а на улицата.
Понякога стопаните на крепостите и градовете викали чумните доктори за оказване на услуги. Тоест да оберат телата на умрелите. Изнасяли ги от улицата и от опустелите домове. Често труповете не били погребвани по обичаите, а ги хвърляли в реките или помийни ями.
Лекарите разчитали не само на отплатата на поръчителя, но и на откровеното мародерство в жилищата, които стояли запуснати,пълни със съкровища, но никой не се решавал да влезе в тях.
А на някои лекари (в Германия например) било предлагано безплатно да се наливат в питейните заведения. Вярно понякога това прераствало в пиянски сбивания. Трудна работа.
Въпреки общоприетото мнение, църквата понякога осъждала чумните лекари, но не ги изгаряли масово на клада. И без тях имало кого да горят. А от тези господа се страхували, а и никой не искал да върши тяхната работа.
Под маските често се криели образовани хора, опитващи се да намерят средство срещу мора. Но имало и много такива, които не знаели нищо за медицината, а се занимавали само с разчистването на трупове. Към чумните доктори може да се отнесе известният предсказател Мишел Нострадамус, който се занимавал с търсене на начини за лечение на чумата.