И все пак, има нещо в любовта, която не остарява. Вчера, взимайки поръчаните си цветя, видяхме възрастен джентълмен – сърце не ми дава да го нарека старец. Гладко избръснат, в изгладени риза и панталони, той дълго избираше цветя и накрая избра един евтин букет.
– Днес с жена ми имаме юбилей от деня на сватбата – 60 години, откакто сме женени – поясни той.
Младото момиче-цветарка даже ахна. За нея 60 е безпределно число. А на мен ми стана тъжно.
Бързаме, пришпорваме живота, разделяме се, сдобиваме се с нови семейства. Животът в крайна сметка е една мозайка от някога обичани любими, приятели и събутилници.
Страхуваме се да обичаме, да ценим удобството и спазваме закона „никой на никого не е длъжен“.
И все пак има нещо в любовта за цял живот и в едно семейство за целия живот. Навярно това е добре свършена работа, от която може и да се уморяваш, но с удоволствие.
Подарихме на джентълмена още един букет, от нас. И си тръгнахме, сякаш бяхме видели чудо. Въпреки че той май си и беше чудо – рядко и удивително.