Ейбрахам Линкълн говорел на инаугурационната си реч. И тук един богат аристократ станал и казал:
– Мистър Линкълн, не бива да забравяте, че Вашият баща правеше обувки за цялото ми семейство.
В Сената се разнесъл присмех. Злобните богаташи се радвали, че поставили Линкълн в неприятна светлина. Но президентът погледнал спокойно мъжа и казал:
– Сър, зная, че баща ми е правил обувки за цялото ви семейство. И такива като Вас има много в тази зала… И това е защото никой не може да прави обувки като него. Той беше създател. Направените от него обувки не бяха просто обувки – в тях той влагаше душата си.
Искам само да попитам имате ли някакви оплаквания? Защото аз също мога да правя обувки. И ако нещо не Ви харесва, ще направя нов чифт за Вас.
Макар прекрасно да зная, че все още никой не се е оплакал от обувките на баща ми. Той беше гениален, велик създател и аз се гордея със своя баща.
Целият Сенат бил зашеметен. Те не разбирали, че този син на обущар не бил като тях. И неговите житейски ценности били други…