Имало едно време един крал и една кралица, на които им се родила дъщеря. По този повод те устроили бал и поканили всички, освен най-злата фея, защото знаели, че тя така или иначе ще си дойде.
Най-злата фея дошла и казала: „Радвате ли се? Добре, добре. Но когато принцесата навърши 18 години, тя ще стане наркоманка и ще погълне такава доза, че ще заспи и няма да се събуди“.
Принцесата навършила 18 години, станала наркоманка и взела такава доза, че заспала и не се събудила. А кралят с кралицата, придворните и слугите от мъка се нагълтали с успокоителни и също заспали.
Така постепенно всички пътища към замъка обрасли с непрогледна гора.
Сто години по-късно покрай гората минал прекрасен принц и попитал какъв е този резерват тука. Добри хора му разказали историята и добавили, че принцесата ще излезе от дълбокия сън само когато я целуне прекрасен принц.
Принцът минал през обраслата гора, влязъл в замъка, взел от шията на краля ключа от съкровищницата натоварил на своя кон всичкото злато и диаманти и потеглил обратно.
А принцесата не целунал, не.
В крайна сметка защо му е наркоманка?