През 1927 г. е проведена поредица от много любопитни експерименти, резултатът от които днес не се помни често. Което е жалко. Резултатите от тези експерименти остават в психологията под името „ефект на Рингелман“.
Експериментите били следните. Взимали най-обикновени хора и ги молили да вдигат тежести. За всеки записвали максималното тегло, което той вдигал. След това хората били обединени в групи, първо – по двама, след това – по четирима души, осем.
Очакванията били ясни: ако един човек може да вдигне – условно – 100 кг, тогава двама души трябва да вдигнат заедно или 200, или дори повече. В края на краищата, митичната идея, че груповата работа ви позволява да постигнете повече, че нейният резултат надвишава сбора от индивидуалните резултати на членовете на групата, вече съществувала. И все още съществува и се поддържа активно.
Но – уви! Двама души събрали едва 93% от сбора на индивидуалните си показатели. А осем вече само 49%.
Проверили резултатите при други задачи. Например – дърпане на въже. И отново същият резултат. Броят на групите били увеличен, а процентът само спаднал.
Причината е ясна. Когато разчитам на себе си, полагам максимални усилия. А в група можете да спестите енергия: никой няма да забележи, както в историята на селяните, решили да си налеят буре водка за празника. От всеки двор – по една кофа. При разливането се установило, че бъчвата е пълна основно с чиста вода: всеки донесъл по кофа с вода, надявайки се, че хитростта му няма да бъде забелязана сред общата маса на водката.
Трябва да се отбележи веднага: никакви социални технологии все още не са направили възможно преодоляването на ефекта на Рингелман. Можете да прочетете заклинанията от „гурута на екипната работа“, но колкото по-голяма е групата, толкова повече пасивност има тенденция да проявява човек.