Това послание било написано от американския пастор Джон Павловиц и публикувано на сайта му:
Днес се разхождах и наблюдавах хората: тези, които преминаваха покрай мен в магазина, преминаваха покрай мен на пътя, появяваха се в лентата ми с новини, вървяха по улицата край дома ми.
Опитвах се истински да ги видя.
Стараех се да погледна под външната маска, зад която се криеха; да си представя невидимия товар върху раменете им: болни деца, разпаднали се отношения, финансови проблеми, тежка депресия, дълбока скръб, криза на вярата, загубване на смисъл за живот – или просто личен набор от разкъсващи съмнения и страхове, които носят със себе си от младежкото училище и изобщо не могат да изхвърлят.
Гледах всички тези хора и се питах: „Какъв е той – техният личен ад?“
Това ме накара да си спомня за нещо, което отдавна съм забравил. Това и искам да споделя с вас:
Животът е много кратък и чуплив, като яйчена черупка.
За повечето хора животът е тежко бреме.
Околните изпитват много повече болка, отколкото си мислите.
Всеки прави всичко възможно, за да преживее този ден, на мнозина се налага да преминат през сериозни изпитания.
Никой не е застрахован от неприятности и нещастия.
Хората не трябва да бъдат спасявани или да им се помага
Малцина се нуждаят от вашата помощ.
Единственото, което наистина им е нужно, е да не бъдете глупаци.
Да, всичко е толкова просто.
Нужно им е да не им усложнявате живота, да не изостряте мъката им, да не усилвате страховете им, да не им добавяте проблеми.
Просто живейте на принципа на лекарите: „Не навреждай“.
Не е трудно.
Не бъдете глупаци, тоест:
Не натрапвайте религиозните си убеждения на другите хора.
Не изисквайте от околните да съгласни във всичко с вас.
Не наранявайте другите, пазете душевното им спокойствие.
Не пречете на родителите да прекарват време с децата възпитавайте ги, гответе ги за живота а възрастни.
Не говорете на хората с кого могат да встъпят в брак и кога е най-добре да го направят.
Не създавайте стресови ситуации, не довеждайте хората д сълзи и отчаяние.
Не се опитвайте да спирате хората от това, което на вас ви изглежда неприемливо.
Колкото и да е странно, да бъдеш глупак е много сложно и все пак такива сред нас са мнозинство.
До какво водят враждата, жестокостта, безразличието?
В социалните мрежи, в училище, дори в кулоарите на правителствата – навсякъде виждаме недоброжелателни и озлобени хора.
С всички сили се борим с отчаянието с реалните и измислени страхове, с външните обстоятелства и вътрешните демони.
Правим всичко, което е по силите ни. На всички ни е нужно само едно – да не ни пречат.
Тези думи са насочени към мен.
Насочени са към вас.
Към обикновените хора.
Към депутатите.
Към президента.
Животът е кратък.
Той е много крехък.
Хората скърбят.
Те се борят.
Боли ги.
Заради Бог и заради тях – моля ви, не бъдете глупаци.