25 юни се отбелязва като Ден на мореплавателя. Решението за празнуването му било взето през 2010 година от държавите членки на Международната Морска организация, членуваща в ООН. Резолюцията, подписана във филипинската столица Манила, гласи, че този ден е посветен на моряците от търговския флот, които нямали свой празник, за разлика от военните моряци.
Ето няколко любопитни факта, свързани с една от най-древните професии – търговския мореплавател:
Татуировката като талисман
От древни времена татуировката сред моряците се счита за талисман и опознавателен знак. Традицията да се украсява тялото се разпространила по целия свят благодарение на Джеймс Кук и неговият екипаж, които през 70-те години на XVIII век посетили остров Полинезия в Тихия океан.
Връщайки се от плаване през 1769 година, Кук донесъл от Таити не само думата «tattoo» (на таитянски диалект значи рисунка), но и Великият Омаи – колоритен полинезиец, чието тяло било украсено с цяла галерия от татуировки.
Сред моряците най-популярни татуировки били изображенията на море, черни котки, четирилистна детелина, подкови и много други. Сред много моряци била разпространена татуировка във вид на звезди между палеца и показалеца.
Често върху тялото се нанасяли религиозни символи – сред християните най-популярно било, естествено, разпятието. Според поверието този знак носел късмет, а и в случай на гибел на моряка по татусите можело да бъде определено от коя вяра е и съответно как да бъде погребан.
Моряците можели да връзват близо 500 морски възела
Всеки моряк бил длъжен да умее бързо и правилно да връзва десети всевъзможни възли, при това да го прави на тъмно или по време на буря на голяма височина. Най-древните възли били открити във Финландия и датират от неолита.
С времето изкуството на връзване на възли сред моряците било доведено до съвършенство. От него зависела безопасността на съда под платната. В разцвета на платноходния флот в морското дело имали почти 500 възела. Но изкуството на морските възли изчезнало заедно с платноходките.
„Паспортът“ на пирата
В Англия всички пирати имали „каперски свидетелства“, че са пирати. Това било правителствен документ, разрешаващ на частен съд да атакува и превзема съда на неприятелска държава, обикновено срещу част от плячката.
И да, пиратството се поощрявало от държавите. Самите държавни глави давали разрешение за атака на тези или онези съдове, принадлежащи на вражески държави. Например кралицата на Англия Виктория поощрявала пиратството срещу испанските кораби.
Обеца в ухото като знак за привилегия
Моряците вярвали, че обецата на дясното ухо предпазва от отслабване на зрението и ревматизъм. Голяма златна обеца носили моряците, преминаващи покрай нос Хорн (крайната южна точка на архипелага Огнена Земя), където почти през цялата година времето е бурно.
Този мореплавател имал право на една безплатна чаша алкохол в пристанищните кръчми и дори безнаказано можел да си постави краката върху масата.
Образът на жена на носа на кораба
Широко известно е, че присъствието на жени на кораба било недопустимо, но фигурата на носа била именно на представителка на прекрасната половина на човечеството. Величествени богини, тайнствени русалки, изящни туземки придавали незабравимо очарование на бързоходните кораби.
Моряците свято вярвали, че женската красота ще усмири всяко лошо време и ще накара вятърът да отвее бурята. В древността рострата (от лат. rostrum — клюн носовата част на кораб) изобразявала също и митични животни, като се използвала като таран и имала заплашителна функция.
Освен това, зад тази фигура се криело и отходното място (тоалетната). Изборът на място не е случаен – най-продухваната от ветровете част на съда.
Неприкосновеният сандък
Интересен обичай, свято съблюдаван от всички флотове, е признаването на неприкосновеността на сандъка или куфара, в който морякът съхранявал своето имущество. Оттук е и безполезността на ключалката и пълната липса на кражби в матроските среди.
Морските небостъргачи
Думата „небостъргач“ има морски произход. Така се наричали най-горните триъгълни платна още преди 200 години. При буреносен вятър те започвали те започвали да огъват мачтата толкова силно, че на мостика винаги стоял капитан с пистолет. Когато мачтата вече се огъвала твърде много, той стрелял в платното, платното се разкъсвало и всичко се нормализирало.
Жена на кораба е на нещастие
Известно е, че жени на кораба не пускали (както юристи и духовни лица). Присъствието на кораба на девственица, особено рижа, се считало за лошо предзнаменование. Считало се, че ако на кораба се качи жена, трябва да се очакват беди.
Норвежките корабостроители никога не започвали да строят съд в петък, в деня на красивата и коварна богиня на любовта Фрея, от чиято недоброжелателност се опасявали всички моряци.
В страните от Близкия Изток считали, че ако жена, нямаща деца, нощем се качи на недостроен съд или се докосен до него, отнесе от него някакъв предмет, то в скоро бъдеще със сигурност ще стане майка.
Впрочем, независимо от забраната за жени на кораба, съществувало и друго поверие – раждането на дете на съда по време на плаване се считало за щастливо поверие и носело късмет на кораба.
Къпане на екватора
Моряците, които за първи път пресичали екватора, задължително се къпели във водите му. Но това не е всичко! Когато екипажът пресича екватора е строго забранено: да плюеш зад борда, да се бръснеш, да заставаш без необходимост с гръб към всеки илюминатор (по посока на движение на съда), да носиш на борда рибарски ботуши на рамо.